Том Клэнси - Едно е най-самотното число

Когато се прибра у дома в четвъртък вечерта, той за пръв път след болестта си събра смелост да се свърже с Мрежата, за да провери пощата си. Малко го беше страх, защото не знаеше какво ще намери. Имаше още съобщения от Групата на седемте, две от тях беше му изпратила Мадж. Той не ги отвори.

Накрая намери това, което търсеше. Съобщение от Роди.

Протегна ръка и докосна иконката.

— Отвори се — изкомандва Алън.

Роди седеше в мрака, все още облечен в смокинг. „Сигурно не го е свалял от онзи ден вечерта“, каза си Алън и се усмихна въпреки гаденето в стомаха, което усети при спомена за въпросната вечер. Напълно в стила на Роди, Роди, който така обичаше да го хвалят.

— Съжалявам, че не ми остана време да ти го изпратя по-рано, но първо трябваше да прегледам купища съобщения. Тази вечер беше страхотна. Особено за теб.

„Тази вечер?“ Алън докосна леко потъмнялата иконка на съобщението, за да провери датата. Наистина беше изпратено вечерта след откриването, няколко часа след края на събитието.

— Продължавай — даде командата си Алън.

Роди отново заговори.

— Сигурно вече си разбрал. Да приемем, че вече си възвърнал съзнанието си.

„Да приемем…“

— Очевидно онова, което ти се случи, не е случайно. Ако все още не си наясно, мисля, че е крайно време да разбереш, че хората, които не внимават, когато карат другите да вършат това-онова вместо тях, в крайна сметка си понасят последствията, когато нещата се объркат. Освен това онези, които смятат, че могат безнаказано да си играят с мозъците на хората, ги чака неприятна изненада. Предупреждавам те за пръв и последен път. Има различни начини за въздействие върху мозъка… мисля, че вече си го разбрал. Моят съвет е да не споделяш нищо за съобщението ми с другите. Във виртуалния свят човек може да се появи, където си поиска и по всяко време без предупреждение…

Роди изчезна или поне изглеждаше така. Лампата над стола на Алън светна и в мрака остана само смехът на Роди. Накрая и той замря…

Съобщението се изтри от само себе си.

Алън седеше, първо смразен от страх — от това най-много го беше срам — после обзет от надигащ се гняв.

„Този мръсен кучи син.

Той ми е погодил този номер.

Той ми е погодил този номер!!

А аз дори не знам как!…“

Именно това беше причината за страха му. „Какво е направил? Как го е направил?“ Почти толкова неприятна беше и мисълта, че Роди — който винаги е бил по-зле от него и е имал нужда от помощта на Алън — изведнъж го надмина и прикова върху себе си вниманието на всички. И не само това, ами отгоре на всичко Роди го беше направил на глупак — даже още по-лошо, накарал го беше да се държи като луд — пред половината цивилизован свят и всички хора, на чието мнение държеше — хората, за които се надяваше, че ще му осигурят работа.

Така или иначе с тези мечти беше свършено. Лишен бе и от шанса да докаже някога на баща си, че може да си намери добра работа с виртуалните си умения. Алън знаеше, че при всяко интервю за работа хората срещу него ще си мислят: „Аха, това е момчето, което превъртя на откриването на Къщата на забавленията. Положително ще ни създава проблеми. Не е за нас…“

Отмъщение. Така Роди си отмъщаваше за саботажа на виртуалния проект на Мадж, който бе извършил по внушение на Алън, както и за отношението на групата към него след това. Отмъщаваше си на Алън вместо на онези, които наистина го заслужаваха — групата. Те бяха там и го зяпаха, вместо да изпитат на собствения си гръб гнева на Роди.

„Но как бе успял да го направи?“

Как можеш във виртуалния свят да „бръкнеш“ в нечий мозък и да накараш човека да откачи?

Алън отново бе обхванат от страх. „Той каза, че може да го направи пак. Той каза…“

На Алън някак си не му се вярваше. Би могло да бъде и блъф. По този начин Роди иска да го накара да се страхува, да не смее да предприеме каквото и да било.

„Ами ако не е блъф?“

Алън преглътна. После конвулсивно преглътна още веднъж.

„Не мога да оставя нещата така.

Отмъщение“.

Той смръщи вежди. „Иска да си отмъсти? Има начин да се справя с него“.

Познавам някои влиятелни хора. Щом Роди си позволява да се ебава с човешкия ум във виртуалния свят, има една група хора, които ще бъдат доволни, ако някой им съобщи за това. Ще го пипнат и хубаво ще го подредят. Ще го тикнат в затвора, ще заключат вратата и никога няма да излезе оттам.

„Те ще имат грижата за него.

Мрежата…“

Алън протегна ръка към тефтерчето си с адреси в тъмнината и започна да го прелиства, за да намери кода за връзка с Рейчъл Халоран.