Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— На какво дължа това удоволствие? — попита той.

Тя му разказа какво се беше случило. Докато говореше, Уинтърс само кимна един-два пъти, докато Мадж се разхождаше из стаята и разказваше всичко поред. Когато стигна до изолационизма, устата й пресъхна и се наложи да спре.

— Ще пийнеш ли нещо? — попита Уинтърс.

— Да, благодаря, чаша чай, ако може — отвърна му тя. — Но, господин Уинтърс, той направо превъртя. Съвсем откачи. Говореше несвързано, не можеше да координира движенията си. Излязохме от симулацията и се обадихме у дома му. Никой не отговори. Тогава един от групата ни повика бърза помощ. После разбрахме, че хората от медицинския екип разбили вратата и го намерили изпаднал в безсъзнание… Оттогава не сме чули нищо за него.

— Нямате ли връзка с родителите му?

Мадж поклати глава.

— Снощи се опитахме да се свържем с тях. Нямаше ги.

Уинтърс отмести погледа си за момент, загледан встрани в някакви данни, видими само за него, примигна няколко пъти, очевидно избирайки някакви опции от менюто, когато необходимата му информация се появи.

— Търстон? — попита той. — 14–302 Оушън Паркуей, Бруклин?

— Точно така.

— Той е в Корнелския медицински център в Манхатън — каза Уинтърс. — Според краткия бюлетин в публичния сайт до днес сутринта е бил в интензивното отделение, но са го преместили в нормално отделение. Ще бъде под наблюдение и тази нощ… Очевидно приложеното лечение е помогнало.

— Какво му е?

— Тук не пише. Информацията е поверителна. Изчакай една секунда.

След кратка пауза Уинтърс се обърна към покрития с венециански щори прозорец и каза на празното пространство пред себе си:

— Здравей, Магда. Обажда се Джеймс Уинтърс от Мрежата. Да, как си? Отдавна не сме се виждали. Виж какво. Магда, трябва ми една диагноза с поверителност клас 2, защото пациентът е непълнолетен и е докаран в болницата без придружител. Да, Търстон, Алън. Точно така. Да, предварително проучване. Искам да отхвърля някои възможности.

Той замълча за момент, след това каза:

— Благодаря ти, Магда.

Уинтърс отново се обърна към Мадж и се изправи. Отиде до вратата на кабинета си и я отвори. Отвън бе оставен поднос с чаша чай.

— Естествено, информацията е поверителна. Диагнозата е незаразен вторичен менингит след систематична инфекция.

— От кой вид?

— Неспецифичен.

— Не съм толкова сигурна, че е неспецифичен… — каза Мадж мрачно. — Но съм сигурна, че Роди му направи нещо.

Уинтърс се облегна на стола си.

— Как го направи?

— Не знам — отговори му Мадж. — Но съм сигурна. — Замълча, след това добави: — Обаче нямам доказателства.

Уинтърс въздъхна и скръсти ръце.

— Нашето общество отдавна прегърна идеята за непогрешимостта на конкретните доказателства, науката и логиката и така изневери на естествената недоверчивост, инстинкта, интуицията, предчувствието. — Принизи ги… И то дотам, че ни е срам да признаем, че ги имаме. Дори когато ни вършат работа. — Той се намръщи. — Научният метод се превърна в мания. Наистина полезен е… но това не е единственият начин на действие. Господ знае какви методи ще използваме след двеста години — Уинтърс въздъхна. — Впрочем не подценявай предчувствията си. Но все пак има нещо, което не разбирам. Как можеш виртуално да причиниш на някого инфекция? Това е невъзможно.

— И все пак — отвърна Мадж — аз го видях да прави други неща, които също са невъзможни. Или по-скоро възможни само с цената на купища пари и усилията на стотици хора. А той как ги прави?

Уинтърс кимна.

— Добър въпрос — каза той. — Знаеш ли какво… Виждала ли си напоследък Марк Гридли?

— Не, не го виждам толкова често, освен на срещите в Мрежата.

— Да, знам, че не го срещаш често, но той също бе на откриването онази вечер. Не бях сигурен дали сте се срещнали. Ако смяташ, че става въпрос за нещо, свързано най-вече с виртуалните структури — не че не оценявам таланта ти, теб също много те бива в тази област, но…

— Уверявам ви, че това не ме обижда — прекъсна го Мадж. — Онова, което Роди прави в своята виртуална симулация, е направо непонятно за мен. Ако смятате, че Марк може да предложи някакво приемливо обяснение, с удоволствие ще поговоря с него. Не че харесвам толкова Алън, но все пак той е от нашата група. И след това, което видях онази вечер, не мисля, че искам то да се случи на някой друг.

— Имаш право, разбира се. Много добре те разбирам. Да кажа ли на Марк да ти се обади?

— Кажете му.

— Ами ако грешиш?