Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— Само погледни — измърмори тихо Чин Ших. — Зяпнали са го право в устата.

— А ти нямаше ли да се кефиш? — попита Мадж.

— Естествено.

Обикаляха наоколо, без да спират и без да дават вид, че им е чак толкова интересно, поне не толкова, че да забележи облеченият със смокинг юноша с щастливо изражение на лицето. Може би Мадж бе изненадана най-вече от това. Роди изглеждаше истински щастлив. Усмивката му не приличаше на онази, която обикновено се появяваше на лицето му и означаваше: „Ще ми паднеш в ръчичките“. Но тази разлика безпокоеше Мадж, без да знае защо.

„Сигурно не изпитваш ревност, това често срещано и отвратително чувство, обади се съвестта й. Положително не би завидяла на някой друг, ако беше станал център на такова внимание. Утре по това време той ще бъде прочута личност. Всички ще хукнат презглава да сключват сделки с него. Но това едва ли те дразни“.

На Мадж й беше много неприятно, когато съвестта й заговореше с такъв саркастичен тон. Но може би си заслужаваше този сарказъм.

Продължиха нататък и се отправиха към една ниша на неколкостотин фута от тях, откъдето се носеше приятен аромат.

— Ядене — отбеляза Фъргал. — Добра идея…

— За теб яденето винаги е добра идея — каза Кели.

— Хайде, не се заяждай — отвърна Фъргал.

Най-после стигнаха до покрита с драпирана копринена покривка банкетна маса, отрупана с всякакви вкуснотии. Там странните същества на Роди, изглеждащи някак си нелепо в белите си униформи и с високи като на главен готвач шапки, поднасяха на гостите всичко — от черен хайвер до късове от печен вол с позлатени рога и копита.

— Не съм споменавал за ядене от… — започна Фъргал.

— От пет минути — довърши малкото розово пони с пурпурната грива.

— О, я върви да си потърсиш сено — каза Фъргал и си взе една чиния.

Така направиха и другите, с изключение на Мадж, която бе яла късно и не чувстваше глад, както и, естествено, Боб, защото в превъплъщението си на пони не можеше да държи чиния. Той отиде към плота със салатите и захвана разговор с един услужлив, подобен на елф извънземен. Не след дълго вече преживяше артистично подредена смесена салата, в която преобладаваха млади стръкчета детелина, докато Фъргал. Кели и останалите обиколиха бюфета на самообслужване, хапнаха черен хайвер и блини и зачакаха готвачите да им отрежат едно-две парчета от печения вол.

— Бива го в готвенето — отбеляза Сандър и закима. — Трябва да му го признаем.

Мадж също се канеше да кимне, но се спря навреме, твърдо решила да не го прави повече тази вечер. До нея Мейрид нагъваше плодова салата с киви и портокали.

— Страхотно е — каза тя. — Трябва да взема рецептата.

— Сигурна съм, че ще ти я даде с удоволствие — отбеляза Мадж и отново погледна към средата на залата. Роди бе все още там, заобиколен от интервюиращи го журналисти. Главата му едва се забелязваше сред тълпата.

Тя изпусна поетия въздух, обърна се към масата и се загледа в блините. Заливката от сметана й се стори добра. Приближавайки се, тя забеляза, че Алън също гледа към Роди, но после обърна глава.

— Охо — каза той, всъщност без да има някакъв конкретен повод.

Мадж отмести очи към Фъргал, който нагъваше картофена салата от една пълна чиния. Фъргал погледна към Алън, после обратно към Мадж и вдигна рамене. Понякога Алън проявяваше малко странно чувство за хумор, но пък, от друга страна, на моменти и другите се държаха чудато. Не дай си боже, например Чин Ших да ти заговори за боливийската алтернативна комедия. „Особено когато е облечена като мъж, помисли си Мадж. Объркването…“

— Да — каза Алън доста високо. — Какво сме се зазяпали всички? — викна той с тон, който изглеждаше весел, но поради крещенето прозвуча странно. Всички от групата се постреснаха от високия му глас. Обърнаха се към него, но той, изглежда, не крещеше на тях, а на едно от извънземните на Роди.

— Не е ли това най-гадното нещо, което сте виждали? Не ви ли кара да отхапете собствените си глави?

Членовете на групата се спогледаха смаяни. Всички се стекоха към мястото на студения бюфет и впериха очи в Алън. Той беше като в несвяст. Продължи да крещи, този път толкова високо, че гласът му предрезгавя.

— И още нещо — провикна се Алън, все едно разговаряше с някой, но толкова високо, че Мадж беше готова да се хване на бас, че вибрациите могат да счупят някое стъкло. Ехото се носеше из огромното пространство и фрагменти от думите му отекваха след секунда. Тълпата, събрала се в центъра около Роди, също обърна поглед насам.