Том Клэнси - Едно е най-самотното число

Е, и двамата скоро ще разберат, че не могат да се хванат и на малкия му пръст. Първо Алън. Той е виновен за всичко. Затова пръв ще бъде наказан.

След това и останалите, ако не осъзнаят грешката си. Ако се осъзнаят, ако имат достатъчно акъл да приемат всичко на смях, да признаят колко хитро е постъпил, ще ги остави на мира.

В противен случай…

Той прекара ярките нишки през ръцете си и откри още едно място, което трябваше да обработи. Отдели страничните части на ДНК стълбицата, подбра две от напречните й „стъпала“ и посегна за още едно парче РНК преносител, за да довърши работата си. Молекулата започна да образува верига и докато я наблюдаваше, излъчването на съдържащия се в нея животворен огън освети лицето и ръцете му и заблестя в очите му. Извън този кръг светлина създанията му тупуркаха и драскаха в мрака. Но Роди не им обръщаше внимание.

Вирусите не бяха като едно време. Някога всичко започнало като на шега, понякога невинна, понякога жестока: мънички самовъзпроизвеждащи се програми, които се крият в кухините на диск драйвъра, и когато ги активират, пеят песнички, изпълват цели компютърни страници с глупости, дават формат „трак 0“ на старите твърди дискове и правят данните в базите недостъпни и безполезни.

След време, когато компютрите станали толкова сложни, че хората, които обикновено работели с тях, престанали да ги разбират, вирусите също се усложнили и станали по-трудни за откриване дори за онези, които разбирали природата на машинния език, на който са записани — компютърна версия на „генетичния код“ на органичния вирус. Една частица от компютърния вирус се отделя някъде в паметта на компютъра, мести се от място на място в твърдата памет, унищожава тук бит данни, там цял байт, без да оставя явни следи, докато системата не излезе от релси поради натрупаните загуби на късчета програми и данни.

Впоследствие компютърните вируси стават учудващо сложни, създателите им винаги са една крачка пред онези, чиято работа е да ги откриват и обезвреждат. Развитието им е огледално отражение на действията на вирусните организми в реалния свят, тъй като постепенно самите бактерии, вируси и други мънички твари, паразитиращи върху по-сложни живи организми, постепенно развиват устойчивост на химикалите, използвани успешно дълго време в борбата с тях.

На Роди му бе хрумнала идеята — може би две години преди това, когато за пръв път започна да се занимава с виртуални симулации, — че механизмът на огледалното отражение може да се усъвършенства, като симетрията стигне чак до основата на виртуалния свят и дълбините на материалния. Ако един вирус може да причини заболяване на компютъра, при внимателна и прецизна работа вероятно ще намериш начин да разболееш човека, който използва компютъра.

В крайна сметка виртуалността е взаимодействие между ума и физичното или нефизичното. При това взаимодействие там, където конкретното тяло се среща с виртуалното, сигурно има някакъв начин виртуалността да проникне директно в обитаваното от ума тяло. Не го притесняваше фактът, че засега такъв начин не съществува. Въздействието, което днес виртуалността оказва върху физическото тяло, е било невъзможно преди тридесетина години. Пулсът се ускорява, когато човек участва в рали с виртуална кола, нали? Химичните процеси в тялото се променят, в организма се отделят хормони, точно както се получава, ако участваш в истинско рали. Възбуждане и реакция… единствената разлика е, че възбудителят е виртуален.

Така че… няма ли и други начини за виртуално възбуждане? Начини за въздействие, за да се предизвика реакция на други части на тялото, други механизми, които биха могли да се манипулират? Роди бе завладян от тази мисъл. Не се интересуваше от грубото физическо движение и стимулиране, от обикновените неща, които ставаха по сайтовете на Мрежата, където хората установяваха безопасни физически връзки, катереха се по планините или вършеха други също толкова елементарни неща. Интересуваше го взаимодействието между ума и тялото, от което произлизаше старата максима „умът владее материята“. Материята въздейства върху ума чрез предаващи нервните импулси химически вещества и хормони. Умът въздейства върху материята, като кара организма да произвежда тези химически вещества. Така че изживяванията на ума в крайна сметка са виртуални. Умът няма непосредствени изживявания. Всичко се филтрира през сетивата, дори когато виртуалното преживяване трябва да стигне до ума чрез манипулиране на сетивата посредством компютърния интерфейс.