Том Клэнси - Едно е най-самотното число

Не отваряше виртуалните му послания, откакто бе разрушил нейния конструкт. Не че беше трудно да не проявяваш интерес към писма, които започваха с думите: НА ВНИМАНИЕТО НА ЕДНА ПОДЛА ГАДИНА. Донякъде броят на изпратените от Роди гневни писма й доставяше удоволствие — една от причините, поради която Мадж продължаваше да ги приема, вместо да зададе на системата команда за отказ. Но, от друга страна, те подхранваха яда й към него, времето й беше достатъчно скъпо да го пилее за хора, които започват да използват неподобаващ език в момента, в който животът им поднесе нещо неприятно.

Не че самата тя беше чак толкова благовъзпитана. Можеше да ругае не по-зле от другите. Но никога нямаше да забрави думите на баща си, когато един ден в негово присъствие изстреля няколко особено цветисти ругатни. Той се беше запътил към всекидневната, където го чакаха куп писмени работи за оценка, но се спря, приближи се към нея и кротко й каза: „Мадж, а какви ругатни ще ти останат в случай че удариш палеца си с чук?“

Беше побесняла, когато разбра какво е направил Роди с програмата й, много й се искаше да използва целия си запас от сочни ругатни. Но каква полза. Единственото, което можеше да помогне за възстановяване на самолета, беше месец и половина работа за отстраняване на вируса. Нямаше основна програма или подпрограма, в която Роди да не се беше набъркал, оставяйки навсякъде подигравателни забележки. Откриваше ги във всяка програма, включително и в резервните файлове. Несъмнено Роди беше талантлив програмист, но в момента много й се искаше да го прасне с нещо тежко по главата, при това истинско, а не виртуално.

Междувременно единственото, което й оставаше, бе да хвърля писмата му и Мадж го правеше с удоволствие. Беше имала глупостта да прочете мимоходом едно-две от тях, като си мислеше, че е достатъчно голяма, за да запази самообладание въпреки обидите му. Е, да, ако „самообладанието“ означава след всяко съобщение да крачиш гневно из кухнята и да се наливаш с чай. Отвратителното му, надменно отношение от рода на „аз знам много повече от теб, умствено увредена нещастнице“ беше направо вбесяващо.

Тя въздъхна, протегна ръка и хвана още една от иконките, които плуваха вдясно от кухненската маса. ОТ: РОДИ ЛОФИСЪР, гласеше надпис, който засвети във въздуха, когато Мадж докосна иконката. ДО: МАДЛИН ГРИЙН. ОТНОСНО: ТВОЯТА БЪЗЛИВА…

Мадж се намръщи и стисна иконката в юмрука си. Смачка я като лист хартия и я захвърли при другите, след това с въздишка посегна надясно към друга иконка. ДО: МАДЛИН ГРИЙН. ОТ: ПРИЯТЕЛ 5277236. ОТНОСНО: МОЖЕ БИ ВЕЧЕ СИ ПОБЕДИТЕЛКА…

Този път, когато смачка иконката и я хвърли, на устните й потрепна усмивка. „Поне си е поща направо за боклука“, каза си тя и протегна ръка към следващата иконка. Мисълта, че и другите от Групата на седемте получават писма със същото съдържание, беше известна утеха. Те всички бяха засипани от безкрайни, гневни и изпълнени с ругатни виртуални съобщения от Роди, които хвърляха и на които отказваха да отговорят.

По едно време решиха да се оплачат на доставчика му и да видят дали той не може да го накара да спре, но ако доставчикът му откажеше услугите си, Роди щеше да се ядоса още повече, щеше да си намери друг доставчик и всичко щеше да започне отново. По-добре да не му обръщат внимание, ако наистина искаха да го принудят да промени поведението си. Бяха се договорили да хвърлят обидните писма и да дадат време на Мадж да завърши прочистването на програмата си от вируси и чак след това да прекъснат изолацията му, за да не си помисли Роди, че им липсва твърдост.

Мадж подхвана друга иконка, но се спря, защото чу някакъв звук. Малката й сестра, все още по пижама и с разчорлени руси къдрици както всяка сутрин, се появи в невиртуалната част на кухнята с голяма илюстрирана книга под мишница. Приближи се до вградения хладилник, отвори го и се загледа вътре. Това продължи доста време.

Мадж въздъхна.

— Хайде, Мъф, затвори вратата.

— Само гледам — каза Мъфин. Всъщност името й беше Адриен, но когато навърши пет години, внезапно заяви, че мрази това име и от този момент нататък ще се казва Мъфин. Упорито отказваше да се отзовава на друго име и след време семейството се примири с него. „Ще видим дали все още ще иска да се казва Мъфин, когато тръгне на училище и другите деца започнат да й се подиграват“ 12 12 На английска думата „мъфин“ (muffin) означава „кифла“. — Бел.прев. , беше казала майка им. Но засега сестра й не осъзнаваше този аспект… нита пък очевидно присъствието на Мадж.