Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— А! Какво ще представлява тя?

— Няма да я обсъждам засега. Но ще съм готов да я покажа на хората в края на седмицата.

— Имаш предвид на групата?

— Мисля да ги поканя заедно с други хора.

Алън примигна.

— Те няма да дойдат.

— Разбира се, че ще дойдат.

— Роди, не знам дали си наясно колко са ти ядосани всички. Ако не беше…

— Но го направих — каза Роди. Направи пауза, за да изследва част от ДНК молекулата, и после отново започна бързо да я премята в ръцете си. — Не им стига акълът, за да разберат какво се опитвах да направя за тях. И тази малка лигла Мадж, тя е виновна за всичко.

— Ъ-ъ, какво? — измънка Алън и погледна Роди малко изумено. — Какво искаш да кажеш?

— Трябваше да наведе глава и да си отиде — промърмори Роди. — А не да се защитава и да спори. Тя няма никакъв борчески дух.

— Не мисля така…

Роди го погледна и от очите му хвърчаха искри.

— Нямаше да го направи, ако групата не я бе насърчила. И виж какво ми докара до главата! Тя никога нямаше да си отвори устата, ако ти не беше… — и млъкна внезапно.

— Ти хубавичко й даде да разбере! — каза Алън възможно най-успокоително. — Трябваше да видиш виртуалните й писма.

— Изпрати ми копия от тях.

— О, аз ги изтрих — побърза да уточни Алън, защото в действителност изобщо не бе получавал никакви виртуални писма от Мадж.

— Очаквах — каза Роди и погледна надолу към „плетката“ си, — че след ден-два те ще преосмислят решението си, че ще се смилят над бедния „погрешно разбран“ член на групата. Но не го направиха. — Отново насочи безцеремонния си, остър и проницателен поглед към Алън. — Мислех, че ти ще ги придумаш.

— Опитах се да се застъпя за тебе, Роди, но те не ме послушаха.

— Не си ме защитил достатъчно твърдо — каза той с изненадващо мил глас. Погледна надолу към своята ДНК, премятайки я през ръцете си по-бавно.

Алън поклати глава.

— Роди, те всички се настроиха срещу теб. Не искам да ме изритат от групата, а те почти бяха готови да го направят — поне някои от тях!

— Добре, мисля, че е време да образуваме друга група — продължи Роди пак с гневен глас. — Група, в която хората ще искат да се вслушват в това, което имам да им кажа… вместо да ми налагат представите си за „добро поведение“. До гуша ми дойде от това. Новата игрална зала ще е ядрото на друг вид група… група, към която всеки, който се занимава с виртуални проекти, ще иска да се присъедини. По-късно през седмицата всички ще я видят. Ти също ще я видиш… надявам се, че ще имаш възможност да дойдеш.

Алън го погледна малко смутено. Тази непоколебимост у Роди бе удивителна… и този път ги нямаше обичайните опити да запази Алън като приятел. „Каква ли е причината?“ — почуди се Алън и отново се запита какво ли става в дома на Роди.

— Ето, дръж! — внезапно възкликна Роди и му хвърли парче от ДНК-то, с което си играеше.

Изненадан, Алън улови увитата в двойна спирала нишка, преди да осъзнае какво прави. Той я огледа внимателно, прехвърли я в ръцете си. Бе изключително красива — светеше и лъчите й обгърнаха ръцете му.

— Хубава е — каза той и я подхвърли обратно на Роди.

Когато улови нишката, Роди го погледна намръщено.

— Да, хубава е — повтори той и насочи погледа си надолу към купчината от нишки, която бе отстрани на трона. — Добре, трябва да продължа работата си върху новата стая за игра.

— Роди, те няма да дойдат! Дори аз не трябва да идвам. Поне не в началото — Алън допълни бързо, без да е сигурен защо. — Но когато Мадж възстанови програмата си, нещата ще станат по-лесни. — Поклати глава и се усмихна с кратко, но искрено възхищение. — Това е работа, която ти й навлече. Няма да се изненадам, ако тя се нуждае от помощ. — Усмивката му стана по-широка. — Ако някой й даде няколко малки съвета, без да се издава, че знае къде е проблемът — нали разбираш…

— Не знам! Мисля, че тя трябва да бъде оставена сама да се справи с това положение, нали? Ще натрупа житейски опит. Ще й е от полза.

Погледна към Алън много намръщено, а после към „плетката“.

— Това, което тя ме принуди да й сторя, няма да е от значение нито за нея, нито за останалите, що се отнася до стаята за игри. Накрая всички те ще дойдат. Няма да могат да устоят. Познавам ги по-добре, отколкото си мислят… и те притежават нещо, което ще ги накара да дойдат.

Алън не го разбра. Чудеше се какво става с Роди, нещо много по-различно от обикновено… и някак по-преднамерено. Алън трябваше да се справи с това бързо, преди Роди да е започнал да става неконтролируем. Неконтролируем от Алън, разбира се.