Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— Така си мислиш. И ти не можеш да разбереш моите постъпки, а аз вярвах, че ще ги проумееш. Грешката е моя… няма значение. Мадж — обърна се той към нея изключително любезно, — може би след всичко това е по-добре да останеш вярна на акордеона.

Тя се вторачи в него, напълно вкаменена от гняв. Роди изчезна от стаята за игри.

Мадж погледна другите.

— Не знаех, че свириш на акордеон — каза Боб, който изглеждаше слисан.

— Това май е единственият инструмент, на който не свиря. Но този малък… Вярваш ли на казаното от него? Вярваш ли на тези глупости?

Тя почти се задушаваше от собствения си гняв. Двама от групата, които не бяха виждали Мадж толкова разгневена — всъщност никога не я бяха виждали ядосана, — се отдръпнаха малко назад. Бяха объркани и не знаеха накъде да гледат.

— След като катастрофата не бе причинена от твоята оригинална програма, никой от нас няма да има предвид днешната демонстрация — каза Фъргал. — Съжалявам, Мадж.

И другите прошепнаха, че съжаляват, но не и Алън, който стоеше с каменно лице.

— А какво ще правим с Роди? — попита Чин. — Ще му позволим ли да скача от радост, когато отново погоди такъв номер?

Мадж бе много благодарна, че не й се наложи тя да го каже.

Сандър поклащаше глава и се колебаеше.

Не знам, може би той е прав донякъде — започна той бавно. Говореше така винаги когато чувстваше, че нагазва в дълбоки води. — Може би Мадж е трябвало да бъде малко по-предпазлива. — Обърна се към нея и допълни: — Да използваш рождената дата на баба си? Това е една от първите пароли, които един истински хакер ще открие, ако знае нещо за теб. Може би Роди действително ти направи услуга.

Тя погледна благоразумното му, широко лице под гривата от руса коса и поклати глава.

— Не мога да повярвам, че смяташ това за аргумент. Наистина ли смяташ, че в реалния свят ще използвам парола, която всеки може да открие?

— Но това е подготовка за реалния живот — подметна Кели.

— Да, но само подготовка. Всички ние сме съгласни с това. Виж, предполага се, че това е безопасно място, където можем да правим виртуални симулации. Предполага се, че ще сме безмилостно критични към работите на другите, но не се предполага да ги разваляме.

— И сега сме изправени пред същото, което Роди причини на мен — се намеси Боб. — Същият подход — „за твое добро“, „не можеш ли да разбереш, че е шега“. Същите фрази се изричат и на детската площадка, когато изблъскат някого от люлката. Единственото, което той забрави, бе да нарече Мадж ревла. Изненадан съм, че пропусна да го стори.

Алън се изкикоти.

— Жегнало те е в сърцето, нали, Боб? Все още преживяваш заради случилото се с теб. А сега и Мадж постъпва по същия начин. Мадж, проблемът всъщност е, че той те ядоса и че не можеш да приемеш загубата. Не може да създаваш продукт, без да приемаш и евентуалните лоши резултати.

Тя се нахвърли върху него толкова рязко, че той направи крачка назад, независимо че ситуацията, в която се намираха, бе виртуална.

— Ако бях на твое място, не бих си позволила да се впускам в подробни анализи — каза Мадж тихо. — Сякаш самият Роди не е достатъчно лош. Непрекъснато повтаряш колко е умен. Наистина е интелигентен и се надявам, че това му качество ще го направи богат и известен. Но ти го правиш по-лош. Не мисли, че не чувам какво му подмяташ понякога. „Давай, Роди, можеш да го направиш, дай му да разбере!“, и той те послуша. Ето откъде му дойде идеята да провали виртуалния „Блекбърд“. Видя какво се случи днес, след като миналата седмица му подшушна: „Да видим дали тя може да представи работата си в конкурентна среда!“ Чух те, и не само аз. Не ви ли се струва, че има някаква връзка?

— „Това е само упражнение“, „Това е само шега“ — повтори Боб. — Ама че шега!

— Първия път беше смешно — обади се Чин.

— На теб може и да ти е било смешно, но не и на мен.

— Беше смешно — повтори Чин. Леко се смути, но това бе в нейния стил — казваше истината и не се отказваше от нея, независимо колко неловко би се почувствала тя или някой друг. — Когато една шега се повтори, вече не е толкова смешно. Днешната със сигурност не беше. А ако шегата се повтори отново? Кой от нас ще е следващият?

— Какво да направим? — попита Мейрид.

— Ще го изолираме — отговори Чин.

„Ще го изпратим в затвора! Това, което направи, с незаконно!“, бе първата мисъл на Мадж. Но в същото време не бе сигурна, че иска да причини поставянето на някого зад решетките, без значение колко хуманни и с какво възпитателно въздействие бяха затворите днес.