Том Клэнси - Едно е най-самотното число

Тя натисна педалите и дръпна щурвала. „Само земя. Само въртене в посока обратна на часовниковата стрелка. Добре. Само ляв педал…“

Осемнадесет хиляди, седемнадесет хиляди, шестнадесет хиляди фута показваше висотомерът. Земята се приближаваше, небето се отдръпваше, докато Мадж продължаваше да дърпа щурвала. Най-после земята изцяло изпълни гледката пред нея. Искаше точно това.

— Дръж се! — каза на двойничката си и натисна с двата си крака върху левия педал.

Нищо не се промени… нищо. Висотомерът отчиташе четиринадесет хиляди, тринадесет хиляди, дванадесет хиляди…

— Скачай с парашута! — извика Мадж 2.

— Не е предвидено в програмата.

„Това е само една виртуална симулация. Никой не може да умре. А и няма да позволя тя да се провали по този начин“. Натискаше педалите с всички сили и дърпаше щурвала, като го насочваше към средата на тунела, който „Валкюра“ сякаш пробиваше към земята. Не виждаше небето, а само земята. Въртенето на самолета стана по-бавно.

Десет хиляди, девет хиляди, осем хиляди, седем хиляди, шест хиляди, показваше висотомерът.

„Хайде, ела на себе си!“ Въртенето стана по-бавно, но не достатъчно бавно. Нямаше много време. Щяха да се разбият. Двойничката й я погледна отчаяно. Мадж не искаше да вижда точно това изражение на лицето й, независимо че бе искрено.

Четири хиляди, три хиляди…

На две хиляди и осемстотин фута височина лявото крило се счупи. Въпреки че конструкцията му бе революционна, не бе предвидено да се справи с такива натоварвания. Въртенето отново стана неконтролируемо. Мадж стисна зъби и дръпна щурвала. Нищо друго не можеше да направи.

По едно чудо, загубата на крилото забави падането на самолета за миг, достатъчно, за да може Мадж да види, че висотомерът показва хиляда фута. А после…

Тъмнина. За момент всичко бе обгърнато от мрак. Единственото, което тя чуваше, бе лудото биене на сърцето й. След това светът се появи отново, но стаята за игра промени перспективата и пред очите й се разкри онова, което се виждаше от ескортиращите самолети. Далече долу под тях сякаш бе избухнал малък пожар, като че ли се бе запалил един храст сред дърветата. Само че не бе храст, защото от него не можеха да излизат такива огромни облаци черен дим, примесен с огнени езици. Когато „Валкюра“ падна, резервоарът му бе пълен почти догоре. Щеше да мине доста време, преди цялото гориво да изгори.

Земната перспектива се разкри пред Мадж по-късно, когато компютърът в стаята за игра установи, че централният обект на виртуалната симулация бе престанал да съществува при този полет. Тя се намираше на около миля от мястото на катастрофата. Стоеше там, където самолетът бе паркиран преди зазоряване. Другите от Групата на седемте се надигнаха от столовете си и тръгнаха към нея.

Мадж ги наблюдаваше как се приближават и когато се срещнаха на площадката пред хангара, се опита да успокои дишането си. Израженията на лицата им бяха различни. Високият и тъмнокос Боб изглеждаше напълно объркан, като че ли бе видял луната да пада. Красивата Мейрид бе разчорлена и намръщена от смущение или яд. Широкото лице на Фъргал съчетаваше известна доза потискано веселие с искрено съчувствие. Кели сякаш се бе примирил с провала на Мадж, както се бе примирил и със своите неотдавнашни неуспехи. Сандър изглеждаше ядосан, но не на Мадж, а на Алън, за когото, ако се съдеше по физиономията му, случилото се бе много смешно. Лицето на Чин не издаваше никакви чувства. Роди…

Мадж преглътна отново. Ценеше мненията на тези свои връстници, поне за компютърните симулации, повече от становището, на който и да е друг, а напълно се бе провалила именно пред тях.

Те са скупчиха около нея.

— Какво стана? — попита Чин.

Мадж поклати глава.

— Не знам. Катастрофа.

— Или някаква грешка в програмата ти — каза Алън, който продължаваше да се хили.

С най-голямо удоволствие би премахнала усмивката от лицето му, но не бе в стила й. Вместо това каза:

— Можеше поне от благоприличие да посочиш тази грешка, освен ако и ти не си я забелязал.

Алън примигна.

— Видял ли е някой в програмата на Мадж нещо, което би могло да причини такава голяма експлозия? — се заинтересува Чин.

Повечето кимнаха отрицателно. На Мадж й направи впечатление, че Роди е много спокоен и само наблюдава реакциите на останалите.

— Тази симулация наистина е сложна — подчерта Фъргал, признавайки заслугата й поне за това. — Има хиляди неща, които биха могли да се развалят. Истинският самолет също е създавал на пилотите си какви ли не проблеми, нали?