Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— Височина хиляда и петстотин фута — каза тя на записващото устройство и на невидимата аудитория, която бе зад нея или в единия от ескортиращите самолети, най-близкия Ф-104 от лявата й страна. — Краищата на крилете са наклонени на двадесет и пет градуса.

Увеличи мощността на двигателите и се насочи на запад. „Валкюра“ бързо набираше височина и започна да разкрива способностите си.

— Този самолет набира височина като прилеп — коментира Сандър.

— Още нищо не си видял. Ще достигнем петнадесет хиляди фута за около десет секунди. Обича да набира височина.

И наистина Мадж възпираше самолета от много стръмно изкачване, Rosweisse бе откликнал на дръпването на щурвала почти свръхенергично. Тази готовност на самолета да доставя удоволствие често я изкушаваше да провери лично дали „Валкюра“ можеше да отиде в другата крайност и да лети с опашката напред — маневрата, придобила известност благодарение на старите „Сухой“. Безсъмнено Rosweisse можеше да се справи с нужното ускорение, но издръжливостта на шасито бе под въпрос. От друга страна, Мадж не искаше да прави никакви опити — нито нарочни, нито случайни при този полет.

Намали малко мощността на двигателите, но самолетът не й се подчини — гмурна се нагоре, изтласквайки въздуха от пътя си.

— Температурата по корпуса се повишава — каза Мадж 2 и бързо погледна назад да види дали се е появило характерното нагъване, на което обшивката се поддаваше понякога. — Сега е сто и осемдесет градуса по Фаренхайт.

— Звучи чудесно. Ускоряваме! Ще стигнем скорост един път и половина по-голяма от тази на звука — съобщи Мадж на контролната кула.

— Температурата по корпуса се покачи на двеста градуса по Фаренхайт — отбеляза Мадж 2 и хвърли поглед надолу. Пустинята под тях изглеждаше като бързо отдалечаващ се сиво-кафяв килим.

— Двеста градуса е нормално. Наклони краищата на крилете на шестдесет и пет градуса!

— Вече са наклонени.

Скоростта се увеличаваше. Мадж бе тласната назад, а това й харесваше. „Не е удобно сега за «Ездата»“, помисли си тя и се усмихна. Правила го бе доста пъти, когато сама изпробваше виртуалния самолет, и винаги се наслаждаваше на начина, по който шумът от двигателите се съчетавате с лудия грохот на „Ездата на валкюрите“ 10 10 Симфонична картина във „Валкюрата“ на Вагнер. — Бел.прев. , с вокалите, виковете и високите тонове. Това свирепо творение, понесло се неудържимо през силните ветрове на горната стратосфера, предизвикващо понякога светкавици поради разтоварване на статичното електричество, докато пронизва облаците на по-ниски височини, пресъздаваше идеално настроенията на съименниците си — беше бърз, смъртоносен, но в същото време доставяше радост. Още веднъж й се прииска да са били създадени по-голям брой „Валкюри“ така че хората, които са се нуждаели от оръжие за някоя справедлива кауза, да могат да разполагат именно с такъв самолет. А през останалото време да летят с него за удоволствие, въпреки че съвсем малко пилоти биха го преотстъпили на някой друг.

Увеличи съвсем малко мощността на двигателите.

— Петстотин и петдесет възела… Шестстотин… Шестстотин и петдесет — отчиташе Мадж 2.

Самолетът започна леко да трепери, но това не бе нещо сериозно. ХБ-70 летеше с дозвукова скорост почти безпроблемно.

— Седемстотин възела. Каква е температурата на въздуха?

— Около точката на замръзване.

Чуха се два отделни остри звука, когато разтърсването на носовата част се разнесе по корпуса на „Валкюра“. В пилотската кабина треперенето спря и стана по-тихо, а шумът от двигателите сякаш малко отслабна.

— Достигнахме скоростта на звука и продължаваме да ускоряваме — отбеляза Мадж.

Чу как двама от групата, които бяха в наблюдателния пункт зад нея, възкликнаха от страх.

— Ей, я стига, дори превозни средства с колела могат да се движат толкова бързо — им каза тя.

Отново увеличи мощността на двигателите. След преминаването на звуковата бариера самолетът се ускоряваше по-лесно, сякаш досега се бе движил във вода и изведнъж бе скочил във въздуха. „Това е неговата стихия, за това е бил конструиран… за живот отвъд звуковата бариера“, помисли си Мадж и констатира, че скоростта бе един път и половина по-голяма от тази на звука.

Появи се сигнал за тревога. Започна да се оглежда наоколо, а сърцето й силно се разтуптя. Не бе някой от сигналите, които се бяха появили в действителния полет, не се предполагаше да се случи нещо до…