Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— Зад пилотската кабина. Има и втори в един от ескортиращите самолети.

След като бяха споменати, три Ф-104 „Старфайтър“ внезапно се появиха на площадката пред хангара. Хромовите им корпуси блестяха ослепително на слънцето, а двигателите им бяха включени. Всички се стреснаха и запушиха ушите си. Мадж пак се изчерви от притеснение. Забравила бе да изключи звуците от околната среда.

— Намали с шестдесет децибела — каза тя и компютърът й се подчини.

Оглушителният шум от трите самолета се превърна в едва доловим шепот.

— Ако искате да се настаните удобно — предложи тя.

Осем най-различни стола се появиха далеч от „Валкюра“ и Групата на седемте насяда по тях. Мадж остана сама и за първи път тази сутрин се поуплаши.

„Защо? Няма от какво да се страхуваш…“

На всичкото отгоре мразеше провалите, особено пред хора. Ако нещо се обърка с тази виртуална симулация…

Пое дълбоко въздух и се насочи към стълбата, която бе влажна и хлъзгава от разтопения скреж. Сложи ръцете си на стъпалото и преди да започне да се изкачва, си помисли: „Тази виртуална симулация наистина е добра. Те няма да могат да видят как се потят ръцете ми“.

Настани се на пилотското място, пое въздух, издиша го и започна шестте най-важни предполетни проверки. Двойничката й вече ги бе направила.

— Да включа ли двигателите? — попита Мадж 2.

— Не, започваме проверките.

— Тегло на горивото?

— Сто тридесет и два хиляди фунта.

— Наклон на носа?

— Надолу.

— Положение на предкрилките?

— Включени на автоматично управление.

— Наклон на краищата на крилете?

— В положение на автоматично управление.

— Включи първи двигател!

— Включвам.

Воят и внезапното потръпване на шасито никога не успяваха да я изненадат. Това бе звукът на покачващия се адреналин и тя го усещаше като прилив на гореща вълна. Rosweisse бе жив.

— Горивна смес?

— В нормално състояние.

— Хидравлично налягане?

— Покачва се.

Мадж се учуди на сухостта в устата си. „Не ми е за първи път. Но предполагам, че някои виртуални симулации са по-трудни от други“, помисли си тя.

Нейното второ „аз“ се изсмя. Това бе възможно най-мъдрата реакция при тези обстоятелства. Със сигурност и Мадж би постъпила така, ако бе по-спокойна. „Добре де, нали аз се изсмях. Няма значение!“

— Щурвал?

— В положение на автоматично управление.

— Степен на нагряване на първи двигател?

— На границата.

— Добре. Включи втори двигател!

— Включвам.

Целият самолет се разтресе.

— Скоростомер?

— На нулата… Внимавай! — извика Мадж 2, когато в пилотската кабина се чу приглушено скърцане. — Повреда в охладителната система на втори двигател.

— Изключи го и го включи отново!

Това се бе случило и при действителния полет. Мадж все още не бе установила причината за този проблем и не й оставаше нищо друго, освен да го „заобиколи“ във виртуалния вариант. За щастие, в действителния той не е имал особено значение.

Мадж 2 изключи втория двигател и двете изчакваха задължителните две минути преди повторното му включване. Мадж забеляза, че останалите от групата се чудят какво става.

— Да не промени решението си? — попита Фъргал.

— Това бе планирано. Провери компютърната програма — отговори Мадж с леко раздразнение. — Включи отново!

— Повторно включвам.

Пак се появиха разтърсването и шумът от двигателя, който този път изпя правилната нота.

— Колко е часът?

— 7:14 часа.

— Добре. Включи трети двигател!

— Включвам.

— Четвърти двигател!

— Включвам.

— Стъклен капак на пилотската кабина!

Двойничката й се протегна и дръпна щифта.

Разтърсването се повтори при включването на всеки двигател. Шумът изпълваше пилотската кабина дори през стъкления капак, а когато тя се херметизира, звукът малко се промени. Мадж преглътна. Ушите й пищяха.

— Това ли е всичко?

— Остана само да рулираме.

— Добре — каза Мадж и хвана щурвала. — Отстрани блокиращите подпори!

Те изчезнаха. Rosweisse тръгна бавно напред и започна да набира скорост.

— Контролна кула, тук „Валкюра“-1! — Винаги й ставаше смешно, когато викаше контролната кула. Тя представляваше ламаринена барака с радио и отегчен дежурен офицер. — На площадката пред хангара сме, искаме да рулираме.

— „Валкюра“-1, разрешено! — отговори някой с пресекнал глас. Имаше характерния за въздушния контрол говор — умерено висок, безгрижен и провлачен, както навсякъде по света.