Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— Хей! — провикна се тя, но замълча. Защо да издребнява? Той не можеше да повреди гумите. Бяха направени така, че да издържат при приземяване на самолет, тежащ половин милион фунта, със скорост 150 мили в час.

„Невинаги успяваха“, си напомни тя разтревожено, но точно сега не това я притесняваше. Заобиколена от групата, Мадж махна с ръка към самолета и го представи:

— „Валкюра“ ХБ-70.

— Какво е това? — попита Кели и посочи към корпуса под пилотската кабина, където с елегантно извити букви бе изписано Rosweisse.

— Името на самолета — отговори Мадж и леко се изчерви от притеснение.

— „Бяла роза“? — Прозвуча смях. — Що за име е това за една валкюра?

— Една от първите валкюри, провери в Еда 5 5 Наименованието на два сборника митологически предания на скандинавските народи. — Бел.прев. . Вагнер е използвал името, измислено от древните скандинавци. Тях явно не ги е притеснявал фактът, че някой може да носи името на нежно, хубаво цвете и въпреки това да е напълно способен да убива. Във всеки случай е по-добре, отколкото да наречеш Непобедима подводница, чиято първа и единствена работа е била да избухне — каза тя и погледна Кели предизвикателно.

Той прояви внезапен интерес към колесника и Мадж се почувства виновна, че му се подигра.

— Все още не сме оценили работата — безпристрастно се обади Чин. — Нека да я разгледаме внимателно.

Групата започна да обикаля около самолета. Мадж тръгна с тях и се опитваше да оглежда Rosweisse като че ли го вижда за първи път. „Колелата, тази проклета гума“, си помисли тя, когато минаха покрай колесника, а после се насили да забрави притесненията си за момента. Точно сега нищо не можеше да направи за гумите, въпреки че нямаше да издържат дълго. Мадж се бе посветила на пресъздаването на „Валкюра“ точно както бе конструиран, с всичките му технически дефекти. В същото време се бе опитала да открие какво е можело да се поправи, за да стане самолетът функционален — нещо, което тогавашното колебаещо се правителство не бе пожелало да направи. Това бе болното й място. Ако Мадж успееше, то щеше да бъде нейното „Нали ви казах!“, адресирано към света и по-специално към бюрократите. Твърдо бе решила да изпрати всички данни от полета на виртуалния самолет симулатор на умниците от Драйдън 6 6 Центърът на НАСА за изследване на полетите в Едуардс, Калифорния. — Бел.прев. , който сега обхващаше и бившата военновъздушна база Мурок/Едуардс, за да види какво можеха да направят с нейните данни.

Нямаше надежда изводите й да са от полза за самия „Валкюра“, защото той никога нямаше да лети отново. Единственият останал самолет, „Валкюра“-1, събираше прах в хангара на Музея на ВВС в Райт Патерсън, обвит от трагедия и скръб. Бе последният от своя вид — при четиридесет и първия си полет „Валкюра“-2 бил ударен от ескортиращия реактиви изтребител Ф-104 „Старфайтър“. С откъснати от удара стабилизатори не бе успял да се спаси от последвалия преобърнат плосък свредел. Бе се разбил, убивайки единия от двамата пилоти, който не успял да скочи навреме. А още преди инцидента „Валкюра“-3 бил мъртвороден — средствата за него били съкратени, преди да е построен.

За Мадж трите самолета, взети заедно, представляваха огромна възможност, която не е била реализирана поради лош късмет, недалновидност и проект, изпреварващ много съществуващите технологии. Можеш да оплакваш пропуснатата възможност или да я възстановиш, а резултатите да принесеш в жертва на олтара на шансовете, които ще се появят. Да правиш нещо има смисъл… дори когато не изглежда така, бе казала майка й една вечер, докато преминаваше през виртуалното й пространство, запътила се на среща, за да вземе нови рецепти.

— Той е много по-голям от „Блекбърд“ 7 7 Първият самолет, при който е използвана технологията „Стелт“, която го скрива от радарите. — Бел.прев. — констатира Сандър, когато групата се спря за малко под опашката, чийто горен край бе на около петдесет фута над главите им. Наскоро Сандър бе направил чудесна виртуална възстановка на „Блекбърд“, в която грациозният стар самолет стои на площадката пред хангара и изпуска гориво по шевовете, преди топлината от свръхзвуковия полет да увеличи дължината му с фут и така да придобие правилната си форма. Поради тази му особеност екипажите го наричали с груби имена. Мадж не можеше да забрави, че цяла седмица след демонстрацията усещаше мирис на гориво. „Вероятно е психосоматично“, продължаваше да си повтаря тя, защото предпочиташе тази идея пред мисълта, че мозъкът й е започнал да губи способността си да различава действително от виртуално преживяване.