Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— Хайде, Rosweisse 3 3 Бяла роза (нем.). — Бел.прев. , да започваме! — промълви тя и мина от другата страна на самолета.

— Стълба! — заповяда Мадж и тя се появи. Изкачи се до пилотската кабина бавно и внимателно, за да не се подхлъзне от скрежа.

— Стъклен капак на кабината! — каза тя и той покорно се отвори пред нея.

Някой вече седеше на мястото до пилота — с кестенява коса, кафяви очи, не много висока, което бе облекчение за Мадж, откакто брат й порасна на височина и започна да удря главата си в сводовете на вратите, сравнително стройна, нито ослепително красива, нито грозна, с широко отворени очи, които й придаваха вид на постоянно изненадана. Никой не се впечатлява особено от образа, който вижда всяка сутрин в огледалото, но в този случай нещата бяха по-различни.

— Добро утро!

— Теоретично е добро — отговори Мадж 2.

Мадж дълго бе размишлявала кой да е втори пилот. Можеше да пресъздаде един от истинските пилоти, но се опасяваше, че симулацията й ще се окаже много сполучлива и самолетът ще започне да прави същите грешки като оригиналния. „Ако искаш добре свършена работа, свърши я сам“, повтаряше баща й непрекъснато. Накрая реши да се вслуша в съвета му. Вторият пилот бе виртуално копие на самата нея, старателно програмиран с всичко, което тя знаеше за ХБ-70.

— Колко си напреднала?

— Не много — каза Мадж 2 и се усмихна. — Знам, че обичам да се притеснявам…

Мадж се засмя и се запита дали не бе отделила за тази част от симулацията повече време или внимание. „Перфекционистка“, помисли си тя, но това бе черта, наследена от баща й. Той не търпеше небрежна или наполовина свършена работа. В случая това се отнасяше и за нея.

Седна на мястото на пилота и погледна таблото с контролно-измервателните уреди. То не бе толкова сложно колкото таблото на новия „Боинг“ 787, но в първия момент обезсърчаваше с внушителния брой уреди. В средата, над лостовете за управление на шестте двигателя, бяха разположени осемнадесет циферблата — за скоростта на въздуха, за хидравличното налягане и други наземни функции, за наклона на краищата на крилете, за положението на колесника и т.н. Преди появата на компютрите това е било нормално. Всичко се е управлявало ръчно от екипажа. Пилотите дори са подлагали самолета на изпитания. Понякога тези факти плашеха Мадж.

Някои от уредите, като този за радиочестотите, всъщност представляваха цилиндри, чиито циферблати щракваха при всяко изменение на цифрите, които показваха. Всичко това изглеждаше удивително примитивно. Същевременно самолетът имаше някои преимущества — не можеше да бъде повреден от електромагнитния импулс, който би съпътствал една атомна експлозия.

„Валкюра“ евентуално би могъл да носи ядрено оръжие, помисли си Мадж, докато се настаняваше удобно на мястото си. Това бе едно от малкото неща, които според нея намаляваха очарованието му. Самолетът бе изпитателен стенд за свръхскоростни технологии. Но в миналото обсегът и скоростта му навели големите шефове във ВВС на мисълта, че трябва да носи ядрено оръжие. „Валкюра“ бил отклонен от тази мисия след свалянето на пилотирания от Франсис Гари Пауърс Ю-2 през 1961 година и поуката, че ракетите „земя-въздух“ се развиват много по-бързо от самолетите. Поради това проектът за усъвършенстването му бил отменен.

Чувствата на Мадж за внезапния обрат на съдбата му бяха противоречиви. Този красив самолет не бе убивал хора, но е можел да бъде използван през 1963 година, когато Карибската криза бе разгорещила страстите до точката на кипене. Не се знаеше какво би се случило, особено като се имаше предвид повелението на генерал Къртис Лемей, който многократно бе убеждавал президента Джон Кенеди да нанесе първия удар.

Но в същото време Мадж желаеше от сърце „Валкюра“ да е бил това, което е било първоначално предвидено — бомбардировач, готов да бъде използван, ако има нужда от него. Никой друг на Земята не би имал самолет, който да се сравнява с „Валкюра“, въпреки че не можете да се каже колко дълго би продължило това. Мадж знаеше, че от всички видове превъзходство военното бе най-краткотрайното.

Тя се облегна и въздъхна. Постави краката си върху педалите за направляване на щурвала и леко ги натисна.

— Наистина не си напреднала много — каза тя на двойничката си.

— Нито пък те са били в този момент. Хайде да започваме!

— Добре.

Мадж се протегна и взе чек листа — купчина листове с изтъркани от прелистване ръбове. Отгърна замърсената корица и започна да чете първата страница.