Том Клэнси - Едно е най-самотното число

Мадж изтананика тихичко фразата, с която Вагнер бе пресъздал в операта си бойния вик на валкюрите. Докато гледаше просветляващия изток, разсеяно драсна с нокът по каучука на гумата. Далеч в пустинята присмехулникът импровизираше с хармонии, които наподобяваха по-скоро музиката на Шьонберг 2 2 Арнолд Шьонберг е един от известните композитори на XX век, създал додекафонията — особен вид система на композиция в музиката, изградена върху основата на атонализма. — Бел.прев. , отколкото на Вагнер, а някаква по-малка птичка подхвана неволен и дързък контрапункт.

Скоро щяха да дойдат и другите. Не само Мадж бе влюбена в симулирането — умението да създадеш и да използваш с виртуално пресъздаден обект или събитие в „стаята за игра“. Стаята за игра бе собствено пространство, подобно на старомодните уебстраници, но много по-интерактивно. Мадж се интересуваше повече от виртуалното пресъздаване на технически обекти, докато някои от членовете на неформалната група, с които работеше, проявяваха по-голям интерес към историята.

Боб например от около две години работеше върху копие на битката при Гетисбърг. Много пъти Мадж бе разглеждала места, които воняха отвратително на барут и където почти нищо не се виждаше заради дима от оръдията. Беше продължила да обикаля полесражението дори когато я прониза старинен шрапнел, естествено, без да я нарани. Той бе смъртоносен само за виртуалните войници.

Според нея това бе друг недостатък на тази симулация. Боб педантично пресъздаваше най-кървавите подробности. Винаги, дори след кратките разходки през една или друга част от неговия вариант на битката, при завръщането си в реалния свят Мадж установяваше, че е загубила апетита си. Другите от групата го дразнеха, като го съветваха да е прецизен не само за формата и цвета на разпилените вътрешности на войниците, но и за техните униформи. Боб им отговаряше, че най-напред е възпроизвел важните неща. Някои приемаха това обяснение, но Мадж обикновено се замисляше за състоянието на Боб, по-специално за психиката му.

Други симулации бяха по-приятни, поне от нейна гледна точка. Фъргал се занимаваше с класически автомобили — от началото на миналия век до към средата на 30-те му години, и не преставаше да конструира коли с парни двигатели или със странни имена.

Сандър се бе увлякъл по самолет, тайно проектиран в Германия към края на Втората световна война — чудновата смесица от летяща чиния, вертикално излитащ и кацащ самолет, въздушнореактивни двигатели и господ знае какво още. Преди седмица цялата група присъства на демонстрацията му и Мадж си признаваше, че и тя се смя през сълзи, когато програмата се разпадна. Двигателите отхвръкнаха, разрушиха половината сгради, които той бе разположил около виртуалното си летище, и избиха голяма част от наземния персонал.

Кели беше маниак на тема подводници и възстановяваше една след друга необикновени, задвижвани с пара подводници, които британската военна флота бе изпробвала към края на Първата световна война. Те бяха конструирани толкова погрешно и построени толкова набързо, че Мадж не проумяваше как изобщо успява да ги задвижи. Всички от групата бяха принудени да признаят, че са впечатлени от работата му.

Виртуалната симулация бе завършена само ако предметът й бе поставен в действителната му среда. Целта бе да се направи възможно най-цялостен и точен макет на определен момент от времето в естествени размери — „реконструиране“ в най-пълния смисъл на думата. От значение бяха и най-малките детайли. Мадж погледна към основната подпора на колесника и бавно прокара пръст по студения метал. Тънкият слой скреж изчезна от повърхността, която тя докосна. Приближи пръста си към очите и видя как отделните кристалчета скреж се стопиха. Програмирала бе всяко едно от тях, разбира се, не едно по едно. Доволна бе, че през нощта температурата бе паднала под нулата. Скрежът се програмираше по-лесно от дъжда, а беше и по-красив.

Вдигна глава нагоре и видя, че на определено място по корпуса на самолета, вляво от вместилището за бомби, боята отново се лющеше. Не бе фатално за симулацията, но е било проблем за оригиналния ХБ-70, докато специалистите не го отстранили. Момчетата в хангара боядисвали „Валкюра“ преди всеки полет, наблюдаван от някой голям началник от ВВС. Напластената боя загубила еластичността си и от високата температура при полет се напукала и падала на парцали. Мадж бе направила всичко, за да не се сблъска с този проблем при днешното пътуване. Убедила бе специалистите, че самолетът се нуждае само от тънък слой бяла боя. Не искаше някои от групата да й се подиграват за лющенето на боята. Въпреки доказателствата те нямаше да повярват, че лющенето бе характерна черта на проекта, а не грешка в програмата й.