Том Клэнси - Едно е най-самотното число

Тя въздъхна. Роди…

— Програма — каза Мадж на компютъра.

— Парола?

— 18-5-52 — отвърна тя. Това бе рождената дата на баба й.

— Достъп разрешен.

— Покажи ми подпрограмата за боята!

Пространството около нея бързо се раздели на прозорци, така че тя виждаше и „Валкюра“, и реещ се във въздуха текст. Компютърната програма не бе изцяло във формата на текст, част от нея бе обектно ориентирана. Във въздуха около Мадж се появиха шест „чипа“. На всеки от тях се виждаше малка светеща кутийка — хипервръзка с другите физически характеристики на чипа.

— Режим „избор“.

— Зададен.

— Дай чип за боя нула-три.

— Даден.

— Отстрани боята от обекта!

Компютърът изпълни нареждането й. Самолетът бе залян от възможно най-бледия сребристорозов цвят.

— Нанеси един слой боя от нула-три!

Самолетът отново стана бял, а изгряващото слънце му придаваше розов оттенък.

— Съхрани тази подпрограма! Запомни промяната върху прототипа!

След като изпълни командите, компютърът замлъкна.

Мадж въздъхна и отново погледна към „Валкюра“. Започна внимателно да оглежда самолета, за да се убеди, че не е забравила нещо друго толкова очевидно като боята. „Двете крила налице ли са? Да. Двете опашки? Да. Нещо да капе? Не. Някакви пукнатини? Някакви отвори, освен тези, които конструкторите са предвидили?“

За нея това бе нещо повече от проверката, която обикновено пилотът прави преди полет. Внимаваше по нейната „Валкюра“ да няма детайли от негови по-нови модели. Самолети с продължително съществуване като „Спитфайър“ или неговия конкурент „Месершмит“ имаха зашеметяващ брой варианти. Само господ можеше да й помогне, ако някой от нейните наблюдателни приятели забележеше неточност по самолета й. Единствено, на което можеше да се надява, бе да не са прочели внимателно компютърната програма или да не са проучили историческата документация по проекта й. Но знаеше, че това е доста слаба надежда. Познаваше ги добре и според нея за някои от тях виртуалното симулиране бе смисълът на живота им.

Правилата на играта им бяха строги и щяха да останат такива. Бяха Групата на седемте — въпреки че вече бяха деветима, името бе останало. Събрали се бяха от различни части на световната виртуална мрежа, за да си помагат в най-трудните моменти при симулирането и за да бъдат безмилостни, но доброжелателни критици на изкуството да създаваш виртуални конструкти. Всеки бе дал на другите достъп до стаята си за игра. Когато някой бе готов да покаже какво е създал, предоставяше на останалите компютърната си програма. Те я проучваха, след което се събираха и наблюдаваха демонстрация на триизмерната творба.

Следваше обсъждане, на което авторът й се оценяваше — не се вдигаха написани на картонче оценки, както ставаше по спортните състезания, но бе полезно, макар и понякога болезнено. Общо взето, всички приемаха нормално отправените към тях критики, защото целта бе да си помагат, за да станат добри в тази област.

Някои от Групата на седемте искаха виртуалното симулиране да стане тяхна професия. Когато пораснат достатъчно, за да излязат на трудовата борса. Други бяха решили да търсят работа, независимо дали са навършили необходимата възраст или не. Виртуалният бизнес използваше всеки талант, който откриеше. В този бизнес се срещаха четиринадесет — петнадесетгодишни милионери, които бяха преуспели благодарение на някое нововъведение, което пазарът искаше да получи на всяка цена.

Мадж смяташе, че е твърде вероятно двама от групата — Фъргал и Сандър, да преуспеят именно по този начин. Фъргал бе толкова отдаден на виртуалните игри, че според останалите те се бяха превърнали в смисъла на живота му. Сандър бе негова пълна противоположност — създаваше впечатление, че за него това наистина е просто игра. Но той бе от онези гениални хора, на които им хрумнаха велики идеи, уж случайно, но по-вероятно, защото напълно са се подготвили за тях.

Мадж се съмняваше, че нейният живот ще се развие по този начин. Освен от виртуални симулации тя се интересуваше и от други неща, особено от музика и създаването на приложни компютърни програми. Програмирането бе още едно средство да постигне целта, както би казала майка й. Щеше да й е от полза да се усъвършенства в тази област, която най-малкото би й осигурила работа по пътя към друга, по-интересна.

Отново постави ръка върху металното творение. С издигането на слънцето оттенъкът му ставаше по-розов.