Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— Така е, но не и проблем като този — каза Мадж.

— Значи нямаш представа какво се е повредило?

Тя кимна отрицателно. Имаше чувството, че мозъкът й се изпарява под топлото септемврийско слънце.

Кели въздъхна и се обърна към другите:

— Не можем да оценим тази симулация.

— Защо да не можем? — попита Алън.

Мадж го погледна и едва се възпря да не изрече гласно мислите си. Алън бе с приятна външност, добродушен, говореше изискано, рядко издаваше истинските си мисли. Точно в такива случаи хората разбираха, че са имали погрешна представа за него.

— Тя ни демонстрира работата си, за да я оценим. Провали се ужасно. Не можем ли да дадем оценка на това, което видяхме? — допълни той.

— Но групата не ме оцени, когато подводницата ми потъна. Беше катастрофален провал, но се оказа, че софтуерът има технически дефекти — припомни Кели. — Откъде да знаем, че не е станало нещо подобно. Най-малкото трябва да проверим.

Членовете на групата се спогледаха.

— Точно така! Мадж, искаш ли да го огледаш внимателно? — попита Фъргал.

— Мисля, че единственото, което трябва да се огледа, е това — каза Алън и посочи черния пушек, издигащ се на около миля. Той погледна останалите.

Същото направи и Фъргал.

— Някой друг да споделя това мнение? — попита той.

Другите отново се спогледаха. Мейрид кимна отрицателно, а след нея Чин, Боб и Сандър.

Мадж въздъхна с облекчение и отново забеляза колко безучастен бе Роди.

— Това е мнозинство — установи Фъргал. — Мадж, по-добре вземи програмата у вас и я прегледай внимателно. Ще ни я демонстрираш пак, когато си готова.

— Добре. Благодаря ви.

Някои от групата също въздъхнаха и погледнаха към извисяващия се пушек.

А Роди за пръв път се обърна към Мадж и каза:

— Надявам се, че си взе поука.

Тя го погледна напълно слисана.

— Какво? Каква поука?

— Да си малко по-предпазлива. Ако позволяваш на разни хора да се ровят из програмата ти… може да се случи нещо лошо, неочаквано. И няма да си готова да очакваш неочакваното.

— Нямам ни най-малка представа за какво говориш, а и през повечето време и ти нямаш — каза Мадж. В момента не беше в настроение да слуша измислените му забележки. — Ако критиката ти е полезна и доброжелателна…

— Точно такава е. Лесно бе за мен или за който и да е друг. Много лесно — продължи Роди и й се усмихна. Останалите от групата се обърнаха към него. — Не беше защитила програмата си. Разреши достъп до нея, като използва само едно ниво на защита, само една парола.

Мадж се вторачи в него.

— Искаш да кажеш… Как откри паролата?

— Стига, Мадж! Рождените дати на баба ти и дядо ти, на твоите родителите, на брат ти и сестра ти ги има в официалните регистри. Както и твоята рождена дата. Добре, че поне не си използвала рождената си дата за парола, щеше да е много глупаво.

— Чакай малко! Ти отново си повредил чужда виртуална симулация! — възкликна Фъргал.

Роди не му обърна внимание, а Мадж просто не знаеше какво да каже.

— Освен това не бе ограничила продължителността на достъпа до стаята си за игра — продължи той. — И най-вече не взе елементарна мярка — не провери програмата си преди днешната демонстрация. Ако го бе сторила, щеше да забележиш всичко, което съм направил. Поне така мисля — изтъкна той и отново се изхили. — Не бях небрежен като теб, не оставих никакви очевидни следи. Подпрограмите, които добавих, са разпръснати из цялата ти програма, а последователността на действията е кодирана. Не би трябвало да се затрудниш с отстраняването им. Ще ти трябва близо месец, защото поставих тези подпрограми и в резервната ти програма. Ще трябва да ги махнеш и от там, за да си възстановиш оригиналната програма. Не вреди да си предпазлив!

— Роди — обърна се към него Чин, като изрече името му много бавно, — ти погоди този номер и преди, при виртуално пресъздадения от Боб „Блекбърд“, нали? Тогава се закле, че няма да се повтори.

Той само вдигна рамене.

— Вие не знаете как да възприемате тези корекции. Опитвам се да разтърся малко вашето самодоволство, да ви покажа, че не защитавате програмите си както трябва, да ви накарам да работите по-професионално, а вие ме нападате — каза той, присмивайки им се. — Не разбирате ли, че се опитвам да ви направя услуга? Някой ден, когато попаднете в истинския виртуален свят, ще сте ми благодарни.

— Не бих се обзаложила на това — намеси се Мадж. — Не бих ти благодарила дори за последната чаша вода в пустинята!