Джонатан Мур - Частен детектив

Стаята беше кръгла, с диаметър петнайсет метра. По периметъра й бяха наредени тежки лабораторни маси. Имаше микроскопи, свързани с лаптопи. Видях оборудване, от което нямах абсолютно никаква представа, както и няколко апарата с размерите на индустриални фотокопирни машини в средата на помещението. Имаше лавици със стъклени бутилки и пластмасови кани, рафтове с епруветки и километри тънки пластмасови тръбички. Ларсен беше донасял ДНК на клиентите си тук, за да я усъвършенства с CRISPR машините си и да я имплантира в човешки яйцеклетки. А след това оставаше само да отгледа съда за еднократна употреба.

В отсрещния край на лабораторията имаше друг тунел. Плачът идваше от него. Този коридор имаше врати от едната страна — на всеки три метра, в продължение на трийсет метра. Вратите бяха метални, с малки правоъгълни прозорци с дебело армирано стъкло в средата. Под тях имаше процепи с метални капаци. Подобно на тези за поща, но по-широки. Достатъчно, за да провреш през тях поднос с храна.

Отидох до първата врата и надникнах през прозореца.

Гледах малка килия, изсечена в плътната скала. Метър и осемдесет на метър и осемдесет, с нар, метална тоалетна чиния и умивалник. Малки и ниски. Тоалетната чиния беше висока трийсетина сантиметра. Умивалникът се намираше на четирийсет и пет метра над пода. Нарът беше дълъг метър и двайсет. Някой беше рисувал с пастели по стените. Не че можех да различа нещо конкретно — само хаотични, тъжни драсканици.

Не бях предполагал, че стомахът ми може да се свие повече. Оказа се, че греша.

Тази килия беше празна, но имаше още девет. Открих Мадлин зад четвъртата врата. Първия път, когато я видях, тя беше само неясна форма под завивки. Разпръсната руса коса върху възглавница. Този път се беше свила като зародиш на късото легло, с гръб към мен. Нямаше възглавница и одеяло. Беше облечена в болнична нощница с открит гръб. Белезите на гърба й ги нямаше. На тяхно място зееха отворени рани. Явно Ларсен беше решил да изцеди всичко от нея. Планът му е бил такъв от самото начало, макар и прекъснат за две десетилетия. Сигурно се е намирала в същата килия и на същото легло в нощта, когато д-р Парк е получил пристъп на съвест и я е измъкнал.

Почуках по вратата с дръжката на пистолета. Мадлин не помръдна, така че почуках по-силно. Накрая тя се надигна. Премести се до края на леглото и сви крака така, че коленете опряха в гърдите й. Не погледна към прозореца.

— Аз съм — прошепнах. — Лий Кроу.

— Лий?

Тя погледна. Щом видя лицето ми, заплака. Вдигнах пистолета към прозореца така, че да го види.

— Ще те измъкна — казах. — Дръпни се и се обърни с лице към стената.

Тя кимна и се подчини.

Вратата имаше две ключалки. Една с резе и по-проста на дръжката. Стрелях два пъти в горната и веднъж в дръжката. Въпреки това трябваше да изритам вратата три пъти, за да я отворя. Мадлин излезе със залитане от килията и се хвърли в обятията ми. Прегърна ме, но аз не отвърнах. Заради раните й.

— Бебетата — прошепна тя.

— Виждала ли си ги?

Усетих я как кимна.

— Всеки път, когато ме изкарват. За събирането на материал.

— Кой го правеше?

— Името му е Ларсен. И други му помагаха.

— Вече се погрижих за тях — казах аз. — Има ли някой друг освен бебетата?

— Ела. Ще ти покажа.

Тя ме хвана за ръката и ме поведе по коридора. Поглеждах през прозорците на другите килии, но всички бяха празни. Мадлин посочи друга врата пред нас.

— Виж — каза тя.

Наведох се. Отново видях голямо куполно помещение. Размерите му бяха същите като на лабораторията, но предназначението му беше съвсем различно. В него имаше шест метални стойки, подредени в полукръг. На всяка от тях имаше прозрачно пластмасово корито. Във всяко корито имаше бебе в пелени. Повечето пищяха. Лицата им бяха червени и набръчкани като изсушени ябълки. Вътре с тях имаше някаква жена със сплъстена кафява коса, която стърчеше във всички посоки. Клепачите й бяха натежали от недоспиване. Беше облечена в суетшърт и хирургически панталон, които очевидно не бяха прани отдавна. Краката й бяха боси, а ноктите на пръстите — дълги.

Видях я как взема едно бебе. Трепнах, тъй като не знаех какво да очаквам. Тя обаче го гушна нежно и започна да го люлее. Издаваше някакви успокояващи звуци, но не можех да ги чуя от плача. Жената отиде до един рафт и взе бутилка бебешко мляко от някаква кутия. Стаята беше пълна е продоволствия. Пелени. Бутилирана вода. Кремове и кърпи. Едно неоправено легло и преливаща кофа за боклук.