Джонатан Мур - Частен детектив

Дръпнах се от прозореца и погледнах Мадлин.

— Тя също е затворник — каза Мадлин. — Нощем, когато оставаме сами, разговаряме. Чуваме се, ако викаме.

Повярвах й. Звукът тук се предаваше добре. А и металните врати можеха да спрат всичко, но не и викове.

— Как така Ларсен й е поверил бебетата?

— Тя е била сурогатна майка. По този начин Ларсен се сдобива с бебета. Чрез сурогатни майки от обяви в интернет. Подмамил я и я домъкнал тук. Едно от бебетата е нейно. Какво й остава, освен да се грижи за тях? Та те са само бебета. Ти какво би направил?

Нямах представа. Въпросът попадаше извън всичко, което можех да си представя. За Мадлин обаче той беше по-личен. Сигурно преди двайсет години нейната биологична майка е била заключена в тази стая.

— Трябва да я измъкнем — прошепна тя. — Да освободим всички.

Погледнах вратата. Тази беше с повече ключалки. Другите килии бяха за малко по-пораснали деца. В тази се намираха новородените, при които трябваше да има възрастен, който да се грижи за тях.

— Ще се наложи да намерим друг начин — казах аз. — Много са и не мога просто да изпразня цял пълнител в ключалките.

— Трябва да има ключ някъде.

— Ела с мен — казах аз и тръгнахме обратно по коридора да видим дали Ларсен е все още жив.

Но Ларсен не беше там, където го бях оставил.

Количката си беше на мястото. И по пода имаше дълга диря кръв, водеща до стената, където прекъсваше. Нямаше как да се е изправил, беше невъзможно, тъй като го бях прострелял и в двата крака. Някой трябва да му е помогнал. Може би шофьорът му се беше прибрал. Сигурно беше спрял някъде по пътя, за да пийне или да вечеря. Мъничко свобода — достатъчно, за да го изпреваря.

— Стой тук — прошепнах аз. — И вземи това.

Подадох й пистолета, който бях използвал досега, и извадих другите два от колана си. На Джим и на Ларсен. Тръгнах през тунела към бараката. По средата, на пътя забелязах още нещо. Светложълта течност, която се стичаше по пода някъде отгоре. Клекнах, топнах пръсти в струята и ги доближих до носа си.

Гориво. Авиационно гориво от варела. Бях го свалил, когато взех количката. Но го бях оставил изправен и затворен. Не течеше. Свалих предпазителите на двата пистолета и се уверих, че в цевите им има патрони. Погледнах назад към Мадлин. Кимнах й да се дръпне назад. Когато тя го направи, продължих през тунела.

Излязох в бараката с насочени напред оръжия. Помещението беше празно. Варелът обаче беше преобърнат и горивото продължаваше да изтича. Беше образувало локва на пода, дълбока сантиметър и половина. Част от течността беше проникнала в тунела, а останалата изтичаше през входната врата.

Сега чух шума отвън — засилващия се писък на турбини, набиращи обороти. Клекнах в локвата до вратата и надникнах навън. Роторите на хеликоптера се завъртаха. Не виждах кабината, но страничната врата още беше отворена и разкриваше пътническото отделение.

Майката на Ларсен излезе напред. Беше облечена в свободно падаща бяла рокля, която се развяваше от вятъра, вдиган от перките. Косата й също се вееше. Тя държеше нещо в ръката си, но не можех да кажа какво е, докато не се обърна. Когато разбрах, имах само миг да взема решение.

Можех да изтичам навън, да се метна в тревата и да се претърколя надолу по склона. В този случай щях да оцелея. Можех също да се втурна обратно в тунела при Мадлин и бебетата. В този случай почти със сигурност щях да умра с тях. Защото майката на Ларсен държеше сигналния пистолет от хеликоптера. Докато се пулех насреща й, тя го вдигна и дръпна спусъка. Не се поколебах и дори не се опитах да стрелям. Не и когато стоях в локва гориво. Отблъснах се от касата и се втурнах обратно в тунела, като затръшнах след себе си металната врата.

— Бягай! — изкрещях. — Бягай веднага!

Спринтирах през тунела. Настигнах Мадлин при първата двойна врата и видях, че горивото вече е стигнало дотам. Изблъсках я в лабораторията, сграбчих я за китката и я помъкнах навътре.

Намирахме се в средата на лабораторията, когато бараката експлодира. Бяхме издърпани назад, когато подпалването изсмука въздуха от пещерата, за да подхрани пламъците. После ударната вълна ни блъсна и ни запрати напред. Двойната врата зад нас вероятно ни спаси от мигновено изпепеляване. Изправихме се, минахме през следващата врата и се втурнахме покрай детските килии към помещението за новородени.

Бяхме оцелели при експлозията, но огънят със сигурност щеше да ни убие. Мадлин заблъска по металната врата и погледна през прозореца. Отвлечената жена вече беше от другата страна на стъклото. Очите й бяха разширени от ужас. Погледнах назад и видях, че цялата лаборатория е в пламъци.