Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Ами не знам, кажи какво ти трябва, ще се опитам да ти помогна.

— Търся амфети или коз, ама по-голямо количество. Случайно да познаваш някого, който би могъл да ми свърши работа? — директно зададе въпроса си Тодорова без повече да увърта.

Тъй като Шуши беше известна най-много с факта, че беше умопомрачително тъпа, мисля, че на всички е ясно какво последва.

— Оооо, ма така кажи, кака, гаджето ми се занимава с тия неща. Той може да намери абсолютно всичко, каквото ви трябва: коз, амфети, бонбони, бело, материалче… Каквото се сетиш!

Очите на полицайката от районното се ококориха като на предрусал наркоман и тя върна слънчевите си очила на мястото им, след което каза:

— Нека те запозная с приятеля ми — и повика Лесов, който продължаваше да седи на съседната пейка.

— Здравей, аз съм Шуши — представи се нашето момиче и намигна многозначно на ченгето под прикритие. — Е, какво и колко ще ви трябва? — продължи да копае гроба на гаджето си Шушка, след което си запали цигара.

— Амфетки, колкото можете да намерите — монотонно промълви полицай Лесов.

— Ами, добре. Елате довечера в бара в блок 263, на последната спирка на 306. Направо там на място ще ви запозная с приятеля ми и той ще ви уреди всичко.

— Добре, там сме! — с усмивка отговори Лесов, след което намигна на колежката си и подаде ръка на Шуши.

— Ами добре, разбрахме се. Ще се видим довечера! — каза Шуши и помаха за довиждане на новите си „приятели“.

Има една поговорка, че никой не може да причини на човек това, което той сам е способен да си причини. Никой, освен Шуши! Беше въпрос на време някой от най-близкото обкръжение на Мокрия да „преебе постата“. По ирония на съдбата, този някой се оказа собственото му гадже. Без да иска, неволно, в резултат на патологичното малоумие на Шушанита, Мокрия щеше да „гризне дръвцето“ съвсем скоро. Не че и без помощта на Шуши нямаше да се случи същото, заради тоталната показност и непукизъм, с които оперираше Емилиян, но все пак…

Тодорова и Лесов побързаха да разкажат на Руси Калоферов какво е станало на срещата им с Шуши. Последният остана изключително доволен от работата на помощниците си.

— Директно ги сгащваме! На място! В заведението! В момента, в който оня мърльо изскочи с „нещата“, вадите патлаците и го закопчавате, ясно? — занарежда като някой фелдфебел ченгето от софийско градско.

— Ясно, шефе! — хорово отговориха двамата от районното.

В същото време, без да подозира каквато и да било заплаха, Мокрия си висеше в бара, пушейки цигари, смъркайки и пиейки бири с неколцина „клиенти“. По едно време се появи Шуши, ухилена до ушите и традиционно неадекватна.

— Здравейте на всички! — изчурулика весело тя и се метна на врата на гаджето си.

— Къде ходиш, котенце? — попита мазно Мокрия и си издуха носа.

— По квартала се мотах, идвам от парка.

— Какво има там?

— Трябва да говорим нещо, ела за малко отзад — подкани Шуши Мокрия и двамата се запътиха към кухнята. След като се увериха, че са сами, Шуши разказа на Емилиян за срещата ѝ с новите ѝ приятели и за техните мераци да купят голямо количество наркотици. Мокрия се ядоса и се разкрещя:

— Ама как така с непознати ще говориш за неща и за схеми и продажби, ма?!

— Абе, споко, бе, хората са съвсем сериозни, изглеждаха читави, горе-долу на твоите години са… — заобяснява се малката мърла, палейки си цигара.

— На моите години? И ти затова реши, че са „читави“! Ами ако са куки?

— Не може да са куки! Видях много добре момичето как изглеждаше! Очите и плуваха, сто процента се друса!!! — отговори Шуши и издуха един облак цигарен дим в лицето на Мокрия.

— Колко искат? — с вече далеч по-мек тон попита Мокрия, след като очевидно се беше поуспокоил.

— Ми, не знам точно, именно затова ще дойдат да говорят с теб.

— Добре, добре, отиди да свиеш един джойнт, аз идвам сега.

След като Шуши излезе от кухнята и се върна в салона на заведението Мокрия се обади на Ванчо Мездрата и го предупреди, че количеството амфетамини, което складираха в бара, може да свърши скоропостижно и му заръча да има готовност на следващия ден да зареди ново количество.

Мездренския зареждаше амфетите и тревата от едни лоши мутри от квартал „Витоша“. Само той имаше връзка с тях и единствено той вършеше работа, когато ставаше въпрос за зареждане. С продажбите на дребно се занимаваше Мокрия, като сделките осъществяваше, както стана ясно по-рано — в бара.