Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Мокрия за малко не се напика. За пръв път в живота си изпита истински страх. Дотогава това чувство някак си му беше непознато, тъй като всичките наркотици, които употребяваше притъпяваха неговата чувствителност, а и от тийнейджърските си години не се беше сблъсквал със закона по точно такъв повод.

— Това е Ванчо, Ванчо от Мездра. Не му знам фамилията. Той ми е просто приятел — започна да чурулика Емилиян, надявайки се на снизхождение от страна на полицията.

— Той ли те зарежда? — отново полита Калоферов?

— Не.

— А кой?

— Не знам за какво говорите — каза Мокрия и стисна зъби.

— Мамичката ти мръсна, копеленце, ще те смачкам!!! — Калоферов се ядоса и стовари още един юмрук в лицето на Мокрия.

— Искам адвокат — с мъка промълви нашето момче — повече няма да говоря!

След едночасов разпит, придружен със серия от юмруци в лицето, корема и хълбоците на Мокрия, Руси Калоферов хвърли кърпата.

— Ще ти съсипя живота, боклук — закани се разследващия от „Наркотици“ към софийско градско, избърса кръвта от ръцете си с една салфетка и я напъха в устата на пребития клетник Емилиян. Цигара така и не му даде и след като закопча сакото си, излезе от стайчето и тръшна вратата.

Случайно или не, за ареста на Емилиян никой от квартала не разбра. В часовете преди акцията Ванчо от Мездра зареди известно количество амфетамини и марихуана от тегавите мутри от квартал „Витоша“, точно както му беше заръчал по-рано Мокрия.

От своя страна тегавите мутри от квартал „Витоша“ дадоха на Ванчо десет хапчета екстази бонус. След това Мездренския се прибра директно в квартирата си, където прекара цялата нощ, разфасовайки пакетите на топчета за продажби по един грам, друсайки се и пиейки бира.

На следващата сутрин партньорът на Мокрия беше заловен току пред заведението му, в момента, в който отключваше вратата на бара.

— Не мърдай, Столична дирекция! Вдигни си ръцете, копеленце, на място! На място! — крещяха двама цивилни мъже и една жена, изскочили сякаш от нищото, с пистолети, насочени право към главата на Мездрата.

— Какво става, бе? — питаше с недоумение Ванчо, докато белезниците щракваха на китките му.

— Какво става ли? А това какво е бе, наркоманче смрадливо, пудра захар в найлонови топченца ли? Маааама ти д’еееба гадна, наркоманска… — крещеше в лицето му единият от двамата мъже с патлаци, вадейки пакетите от джобовете на арестанта. Точно така, това беше именно Руси Калоферов, гадната кука от софийско градско, която щеше да вгорчи животите на цялата младостка наркобригада, водена от Емилиян Кръстанов — Мокрия.

След показната акция на ченгетата, Ванчо беше откаран, подобно на Мокрия, с бус в седмо районно, където му беше съставен протокол за задържане, както и „всички онези процедури, предвидени от закона, които се прилагат в подобни случаи“, както казват, сякаш след нарочно назубряне, повечето служители на МВР, когато трябва да се обясняват пред обществеността. След два часа в килията, Ванчо беше привикан на разпит в същата стаичка, в която разпитваха и Мокрия.

— Много ти е тежко положението, грозньо! — подкара го Калоферов без изобщо да го бави.

— Нямате нищо срещу мене, бе, какво ще ми направите? Тия пакети, дето ми ги извади от джоба, вие сте ги подхвърлили. Искам адвокат.

Явно на Ванчо му се беше случвало да се сблъсква само с полицаи от Мездра до този момент, тъй като в малкия провинциален град, от който идваше, беше свикнал да си прави каквото си пожелае без никой да му търси сметка. Да, обаче не точно така седяха нещата в София, където Ванчо имаше статут на временно пребиваващ, нямаше постоянен адрес и каквото и да ставаше, той винаги щеше да си остане пришълец в столицата.

— Лукче? — предложи учтиво Руси Калоферов, вадейки шепа бонбони за смучене от джоба на извехтялото си сако. Както споменах, Мездрата не беше запознат с прийомите на столичните ченгета.

— Може, мерси! — с радост прие арестантът и си взе един бонбон, след което набързо го освободи от опаковката и го лапна, засмуквайки го между зъбите и лявата си буза. Тъкмо в този момент Руси Калоферов от СДВР стовари толкова брутален и звучен шамар в същата буза на Мездренския, че лукчето, което смучеше стана на сол, а два от кътниците му се изпотрошиха. Цялото лице на Ванчо стана в кръв, а Калоферов започна да крещи неистово:

— Копеленце селско, мамичката ти да еба дрогирана, смрадливец грозен!!! Казвай веднага откъде зареждате тия боклуци, че бел ден нема да видиш поне петнайсет години, ясно ли ти е? Твойто приятелче Емилиянчо също е тука, утре отива на ГеМе-то, а там ше го шибат с касетофон! И ти ли искаш същото, а? Имена! Искам скапани имена!