Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Времето си минаваше и лека-полека се свечери и започна да се стъмва. Лесов, Тодорова и Калоферов бяха готови за акцията, като предварително бяха ангажирали патрул от 7-мо районно да им съдейства при евентуални арести.

— Тактиката е изяснена до последния детайл, нали? — попита Калоферов помощниците си.

— Да, шефе! — отново хорово отговориха ченгетата под прикритие.

През деня Калоферов беше успял да уреди и заповед за обиск на заведението на Мокрия, тъй като без веществени доказателства нямаше да има основание за арест, така че ченгето от софийско градско се беше погрижило да осигури всичко необходимо за успешното провеждане на акцията.

Както досега много пъти съм отбелязвал, Мокрия никога не се притесняваше от нищо, когато ставаше въпрос за дрога. Неговият инстинкт за самосъхранение отдавна се беше изгубил в мъглата на наркобезвремието, в което витаеше. Да не говорим, че от ден на ден изтъпяваше все повече и повече от умопомрачителните количества амфетамини, които ежедневно консумираше в продължение на години.

Ченгетата сгащиха нашето момче с трийсет и пет грама амфетамини и десет грама марихуана. Операцията им се оказа толкова лесна, че дори първокурсници от „Симеоново“ щяха да се справят безупречно. Лесов и Тодорова успяха с лекота да преметнат Мокрия, представяйки му се за шано-дилъри от провинцията, които просто търсят по-голямо количество дрога на изгодни цени, за да снабдяват нуждаещите се в техния край. Мокрия клъвна изключително лесно.

Тримата се разбраха нашият човек да им продаде цялото количество, с което разполага към момента и впоследствие да се върнат за още, когато пристигне нова стока. В момента, в който той извади пликовете с нещата, куките извадиха значки и патлаци и сами закопчаха нашия човек. По това време други хора в бара нямаше. Така беше наредил самия Емилиян. Калоферов дори не се наложи да се намесва. Едва след като сложиха белезниците на ръцете на Мокрия, ръководителят на акцията и повиканата мобилна група влязоха в заведението, за да извършат обиска, за който ченгето Руси беше извадил заповед по-рано същия ден. След края на акцията Калоферов се прибра в районното със смесени чувства. Радваше се, че е ударил поредния наркоразпространител, но го беше яд, че не намериха по-голямо количество забранени вещества.

Седмо РПУ се намира буквално на по-малко от километър разстояние от злощастното заведение, където Мокрия беше сгащен. Откараха го в син полицейски бус Фолксваген. По пътя Мокрия само си мислеше каква проста пача е гаджето му, изобщо не си даваше сметка, че всъщност сам си е виновен. Правило номер едно в бизнеса с дрога е да не работиш с непознати. Но, както споменах по-рано, Мокрия изобщо не се замисляше по-задълбочено в какво всъщност се е забъркал, продавайки амфетамини и марихуана на Сульо и Пульо в бара, който беше обърнал на истински долнопробен бардак, откакто го взе под наем. Все пак, трябва да отбележим, че това беше първи арест за Емилиян Кръстанов след повече от десет години, което си беше леко смекчаващо вината обстоятелство, а и действително простите ченгета го бяха заловили със сравнително малко количество „неща“.

След като го откараха в районното и му съставиха протокол за задържане, Мокрия беше вкаран в една малка, тъмна стаичка за разпит, още на същата вечер. С „пранги“ на китките, нашето момче седна на един стол, а срещу него се настани Руси Калоферов.

— Искаш ли цигара? — попита ченгето и подаде пакет червено Боро на Мокрия.

— Може — отговори нашият.

— Може, ама ще ти дам, след като ми отговориш на няколко въпроса — контрира подлата кука и си запали папируска от същия пакет. — За кого работиш?

— Не знам за какво говорите — лаконичен беше Емилиян.

В същия момент Руси Калоферов заби такъв тупаник в носа на Мокрия, че кръвта, която плисна от него изцапа цялата маса и ревера на старомодното вълнено сако, с което беше облечено ченгето от СДВР.

— Кой е тоя тука, а? Говории, ше ти еба майката наркоманска!!! Искам име!!! Сега!!! — крещеше в истерия Калоферов, размахвайки черно-бяла снимка, на която Емилиян е с Ванчо Мездрата пред „The Barr“, а виковете му се чуваха по коридорите на цялото районно.

— Това е един приятел, просто приятел, оставете ме на мира, нищо не съм направил — опитваше се да говори без да му трепери гласа Мокрия.

— Много ти е тежко положението, мършляк! Заради тия два пакета, с които те хванахме, може да лежиш от три до девет години, ясно ли ти е бе, келеш? — продължаваше да крещи Калоферов.