Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Ванчо Мездренския буквално изпадна в шок и почти се насра. За части от секундата осъзна всъщност в каква ужасяваща каша се беше забъркал. Стана му ясно, че се е оплел жестоко. От една страна, ако натопеше тегавите мутри от квартал „Витоша“, със сигурност щеше да бъде убит, от друга страна, ако не ги издадеше, щеше да лежи в затвора, където най-вероятно нямаше да издържи и щеше да се самоубие. В този момент на Ванчо Мездрата му дойде идеята да натопи някого. Някой, който да се окаже изкупителна жертва и да понесе вината вместо него самия. Просто нищо друго не му идваше на ум, а в същото време обезумялото ченге, което го разпитваше, крещеше в окървавеното му лице, сипейки закани и псувни.

— Станимир. Станимир Лукарски. От „Младост“ 2. Той ми дава „нещата“.

След двайсет и четири часа в седмо районно Емилиян беше откаран в следствения арест на булевард „Г. М. Димитров“. Прокуратурата му повдигна обвинение за разпространение на наркотици и до стартиране на делото Мокрия щеше да остане там. Следственият арест е ужасяващо място. Общо взето там няма нито един читав обитател. Пълно е с всевъзможни изроди — убийци, педофили, наркомани, дилъри и т. н., като всички са натъпкани групово в тесни килии, в които прекарват по двадесет и три часа в денонощие. Арестантите имат възможността да виждат небето по един час на ден, когато биват изкарвани на разходка на последния етаж на сградата, където през една мрежа на тавана се прокрадват няколко снопа слънчеви лъчи. През останалото време царува разврат: побоища, сексуални издевателства и унижения на по-слабите арестанти от страна на по-силните. Истинска джунгла, където големият изяжда малкия, сдъвква го, след което го изплюва.

Мокрия не знаеше къде се намира. В рамките на един ден целият му живот се преобърна на сто и осемдесет градуса. Всички го зяпаха като музеен експонат и за секунди му взеха всичко, с което разполагаше по джобовете на дрехите си — половин кутия цигари и дванайсет лева. Така започна арестантският кошмар на Емилиян Кръстанов. Само едно момче на неговата възраст, видимо не от ромски произход, му подаде ръка и се опитваше да го предпази от набезите на съкилийниците му, тъй като лежеше вече повече от пет месеца в ареста и познаваше добре всички наоколо. Викаха му Пешо Килото. Чакаше процес по обвинения за международен трафик на кокаин.

На втория ден след операцията на полицията, довела до арестуването на Мокрия, Шуши сподели с Едрия и Фараона какво се е случило, като изрази притеснения, че и Ванчо Мездренския може да е бил заловен, тъй като от едно денонощие телефонът му не отговаря.

— Шуши, как може да си толкова проста, ма!!! Как може да докараш куките директно в бара? Ти тъпа ли си, ма?! — крещеше неистово Едрия, като едвам се сдържаше да не забие един шамар в кокалестото лице на младостката парантия.

— Аз откъде да знам, че са ченгета бе, Едричък, бяха на моята възраст! — хленчеше Шуши, хълцайки и подсмърчайки.

— Ами, ти не си вече на шестнайсет години ма, овца!!! Вече сигурно има дознатели по-малки от тебе! — продължаваше да сипе Едрия, пафкайки нервно цигара „Карелия“.

— Какво е това „дознател“? — като в небрано лозе запита Шуши.

Едрия се плесна по челото и извади хартиено пакетче, от което изсипа една бучка жълтеникав прах на пейката, на която седеше и започна да реди линии, с помощта на две дебитни карти. Всички предполагаха, но никой още не знаеше със сигурност, че и Ванчо Мездрата е паднал жертва на МВР, часове по-рано.

Докато Шуши и Едрия спореха за това кой е виновен за опандизването на Мокрия, Фараона незабелязано напусна мястото, на което тримата се бяха събрали и отпраши в неизвестна посока. Истината е, че Станимирчо тайно се надяваше в бара да са останали ненамерени пакети или пари, които той спокойно би могъл да присвои, тъй като разполагаше с ключ от заведението. Фараона изобщо си нямаше и представа, че, освен че е арестуван, Ванчо Мездрата е и вербуван от полицията да издаде с кого работи, а още по-малко му идваше на акъл, че Мездренския е посочил именно Фараона като основен „зареждач“ на групата.

И така, с бодра крачка, Фараончето отиде в „The Barr“ и директно влезе през вратата. Направи му впечатление, че на вратата имаше хартиени лепенки с печати, но това изобщо не го спря да проникне вътре. След като претараши цялото помещение и не намери нито една прашинка дрога и нито една стотинка, Фараона се ядоса и изкрещя:

— Мамка му, тия всичко ли са иззели, бе? Пичка му лелина, нищо не е останало!