Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

След шеметния „блицкриг“, който сполетя „метабригадата“, реално единствените незасегнати бяха Шуши и Едрия. На Шуши ѝ беше много мъчно, но не защото гаджето и се намираше в кауша, а заради липсата на наркотици, които Ванчо и Мокрия подсигуряваха ежедневно, преди да се намеси Калоферов и ко. Такава си беше малката квартална парантия — безскрупулна и безгранично проста. Едрия обаче наистина скърбеше за своите приятели. За Ванчо Мездренския му беше през оная работа, но Фараона и Мокрия в действителност му липсваха.

В отсъствието на наркотици, Едрия и Шуши започнаха системно да злоупотребяват с алкохол. Почти всеки ден двамата можеха да бъдат забелязани в градинката пред блока на Едрия, докато се наливат с бира, джин, водка или мастика. Точно в един такъв обикновен ден, докато двамата си пийваха на една пейка, внезапно Шуши прошепна в ухото на Едрия:

— Едричък, какво ще кажеш да се качим у вас и да се повъргаляме в леглото ти. Ти май досега на женски ласки не си се любувал, а? Какво мислиш?

Сигурно си мислите, че сте наясно какво е последвало. Да, ама не! Вместо да приеме с охота офертата на кварталната развратница, Едрия побесня и се разкрещя, ръкомахайки разпалено:

— Еййй, курво долна, майка ти д’еба курвенска, само курове са ти в курвенската глава недоебана!!! Ебал съм ти скапаните оферти, не ме интересува разпарцалосаната ти курвенска шунда! Искам си приятелите, ясно ли ти е? Ти не ме интересуваш изобщо! Разбра ли, ма? Плюс това ти си виновна за това, че Мокрия и Фараона са вътре. Ясно ли ти е? А? Майка ти д’еба наркоманска, д’еба!

След тази канонада от псувни и клетви от страна на Едрия Шуши се разплака и избяга в посока долната част на квартала. Едрия не беше на себе си. Той наистина страдаше от факта, че най-близките му приятели са лишени от свобода. Постоянно си мислеше какво би могъл да направи, за да помогне на Мокрия и Фараона.

На следващия ден Едрия се обади по телефона на близка приятелка на майка му, която беше съдийка от Висшия съдебен съвет, с други думи — лелята си беше мастита фигура в Темида. По джиесема госпожата обясни на Едрия, че трябва да провери двата случая, за които той и разказа с пълни подробности и му обеща, че до два дни ще му се обади обратно с конкретна информация. Така и стана. Около четиридесет и осем часа по-късно съдийката от ВСС се обади на Едрия и двамата си уредиха среща пред Съдебната палата по-късно на същия ден. На срещата, на Едрия беше обяснено, че за да излезе на свобода, Мокрия трябва да се бръкне с 5000 лв., които да бъдат предадени лично на самата съдийка, останалото тя щяла да уреди. На Фараона, обаче, нямало как да се помогне, най-вече заради висящото му дело в Бургас.

Още на следващия ден Едрия отиде на свиждане на Мокрия в следствения арест, уж за да му занесе хранителни продукти и дрехи. След като му беше съобщено колко струва свободата му, Мокрия се натъжи:

— Еххх, Едричък, много ти благодаря за загрижеността, но за съжаление съм разорен. От всичките пари, които преминаха през ръцете ми, не ми остана абсолютно нищо. Ще си изгния в килията, дано само по-скоро да ме осъдят и да ме преместят в затвора, че в тая отвратителна дупка едвам издържам. Поне си поживяхме добре, нали Едричък?

— Копеле, не се отчайвай, все ще измислим нещо. Плюс това не си извършил кой знае какво престъпление, нали? Не си убил някого! — окуражи приятеля си Едрия и му подаде цигара през решетката, която ги разделяше, след което беше подканен от надзирателите да напусне мястото за свиждания, тъй като времето му изтече.

В следващите дни Едрия не спираше да мисли за своя приятел Емилиян и за това как би могло да му се помогне. За съжаление обаче нищо не му идваше на акъла. Пет хиляди лева си бяха много пари. А като се сетеше, че по-малко от година по-рано Мокрия пръскаше по пет хиляди лева за не повече от десет дни, на Едрия му прилошаваше. За съжаление, към момента нищо не можеше да се направи.

Мина повече от месец след показните арести в „Младост“ 2. Шуши се изпари след скандала и с Едрия, но това и друг път се беше случвало. Едрия пък остана абсолютно сам в ежедневието си. Единственият му приятел в онези дни беше кучето му. Един ден, докато го разхождаше в градинката пред тях, на нашето момче му направи впечатление, че двама цигани сноват между етажите на блока му и седна на пейката отпред, за да разбере какво точно правят мургавите субекти по стълбите във входа. На Едрия му беше трудно да види какво точно се случва, но разбра със сигурност, че мангалите мъкнеха по стълбите някакви неща, увити в черен найлон, но не слизаха до долу, а се губеха някъде между етажите на високия 13 ката дипломатически блок номер 216 в столичния ж.к. „Младост“ 2. След като изпафка една цигара, на Едрия му се доспа и реши, че не се случва нищо кой знае колко интересно покрай въпросните циганета и се прибра, качвайки се до тях с асансьора.