Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

След като се прибра Едрия директно си легна и заспа. Откакто аверите му заминаха на „гурбет“ и нямаше амфетки на Едрия често му се случваше да спи. И то по няколко дни без да се буди. Този път не се стигна да изпадне в летаргия и Пухкавкия се събуди около полунощ. Понечи да си запали цигара, но уви — от тютюна беше останала само кутийката. На Едрия обаче много му се пафкаше и реши да отиде до денонощния магазин, за да зареди. Излизайки от апартамента си, Едрия чу някакъв шум. Промъкна се тихо и незабелязано до стълбището на входа и видя, че някакви фенерчета светят. Отделно забеляза движещи се сенки. „Какво става тука бе, т’ва да не са ония мангали от вчера? Крадци ли са, к’ви са?“ помисли си нашия човек и се скри зад едно пано с фикуси на дванайсетия етаж. Точно след трийсет секунди Едрия ясно видя как двама души носят някаква плоскост, увита във вестници, надолу по стълбите. След като субектите слязоха на долния етаж, Едрия се протегна и натисна ключа за стълбищното осветление на входа, след което викна и асансьора, и пак се скри зад паното. В следващия момент само се чуха бързи стъпки надолу, а след още няколко секунди се чу тряскането на външната врата на входа. Едрия изчака още три-четири минути, скрит зад фикусите и след като се убеди, че натрапниците са напуснали блока, излезе иззад паното и се затича надолу по стълбите.

Два етажа по-надолу, а именно на деветия, Едрия видя, че в една ниша между стената и стълбището, са наредени една върху друга десетина плоскости, увити в найлон и хартия, досущ като тази, която преди малко мъкнеха мангалите по стълбището. Без изобщо да се бави, нашия разкъса хартията, и в следващия момент застина с отворена уста и ококорени очи. Плоскостите се оказаха картини. Ръчно рисувани цветни картини с рамки. Тъй като Едрия нищо не разбираше от изобразително, а и от каквото и да било изкуство, нямаше как да знае дали тези предмети имаха някаква стойност, но имайки предвид, че преди малко беше направен опит да бъдат откраднати, Едричкия прецени, че всъщност картините най-вероятно са ценни. В следващи момент стълбищното осветление отново се задейства и нашият приятел набързо се прибра обратно у тях, за да прецени какво да прави след видяното минути по-рано.

Сновейки напред-назад из хола Едрия се чудеше какво да прави. Пушеше му се зверски, но го беше страх да излезе, за да не се натъкне на крадците от входа. И докато се разхождаше из апартамента и си гризеше ноктите, изведнъж лампичката на Едрия светна: „Кирчо от острова!“ — възкликна той и грабна джиесема.

Кирчо от острова беше добър приятел на цялата „мета-бригада“ от квартала и съученик на Фараона. Мускулест, стокилограмов, изключително опасен тип, ултрас от звеното на агитката на един от най-големите футболни клубове в България. Иначе, по образование — инженер, човек с почтена, високоплатена професия и достойно обществено положение.

Едрия и компания по начало не бяха чак толкова близки с Кирчо от острова, поради простата причина че той не беше наркоман като Едрия и компания! Въпреки това, всички те си бяха партия от деца, а в „Младост“ 2, когато си бил съученик с някого или пък сте били заедно в детската градина, това автоматично означава, че сте свързани за цял живот и че безпрекословно се задължавате да си помагате взаимно — кой с каквото може.

Едрия беше наясно с кварталния кодекс и затова без изобщо да се притеснява си позволи да потърси Кичро от острова в един часа през нощта. След няколко сигнала „свободно“ се чу сънен глас в слушалката:

— Ало? Кой си бе, мама ти д’еба?

— Ало, Островитянин! Едрия съм, какво правиш, спиш ли?

— Не, пия кафе и гледам сутрешния блок със Сашо Кадиев! Ти норма’ен ли си бе, свиня, как може да си позволяваш да ме търсиш по нощите?! — разкрещя се разпалено Кирето.

— Брат, ела колкото може по-бързо към нас. Важно е, моля те! — лаконично прошепна в слушалката Едрия, след което направо затвори.

Около половин час по-късно Кирчо от острова позвъни на вратата на Едрия, а иначе двамата живееха в два съседни блока.

— Свиня, какво си се раззвънял по нощите, ше те еба в наркомана дебел?! — започна да се кара младосткият исполин на тлъстия си приятел.

— Копеле, ела да ти покажа нещо — бяха единствените думи на Едрия, след което двамата слязоха на площадката на деветия етаж тихомълком и там на Островитянина беше показана плячката, на която Едрия се беше натъкнал малко по-рано. След като ги огледа добре, Кирчо подкани приятеля си да се качат обратно в тях.