Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Претърси кабината, Свиня!!! По-бързо — крещеше в еуфория Островитянина, докато бършеше кървавите си ръце в дрехите на пребитите мъже от ромски произход.

— Готово! Има пари! Ето, в тази чанта! — запелтечи Едрия, търчейки от буса към колата на своя приятел. — Да тръгваме, бързо! Гаааз!

Двамата скочиха в колата и с мръсна газ забуксуваха към главния път, след което, подавайки светлинен сигнал, се качиха на околовръстното и с допустима за градски условия скорост се насочиха обратно към „Младост“ 2.

След като пристигнаха в квартала, Кирчо от острова посъветва Едрия да не се прибира веднага в тях, за да няма „изненади“.

— Да се качим вкъщи и да преброим нещата от чантичката — предложи Кирил и Едрия се съгласи.

Десет минути по-късно свирепият бияч и пухкавият му приятел мигаха на парцали в хола на Островитянина и не осъзнаваха какво се случва. След като преброиха три пъти парите от чантичката, която измъкнаха от буса на циганьорите, двамата се убедиха, че притежават десет хиляди български лева в брой.

— Браво бе, Едър! Ти си страшен! Браво, бе!!! — крещеше в еуфория Киро и не можеше да спре да прегръща запотеното туловище на авера си.

— Евала на теб, Кирче! Без тебе само щях да изгледам как мангалите изнасят нещата. Абе и двамата се справихме перфектно! Това е истината — заключи Едрия.

След успешно проведената наказателна операция двамата младежи от „Младост“ 2 си разделиха по пет хиляди лева и с кеф прекараха остатъка от нощта в апартамента на Киро Островитянина, наливайки се с уиски и щракайки с пръсти под звуците на дънещата от уредбата на Кирил музика.

Картините, заради които стана цялата тази дандания, действително бяха откраднати от злощастните мангали, които бяха наети от един потомствен комунистически баровец, комшия на Едрия, за да му изчистят таванското помещение. В блока на Едрия апартаментите и прилежащите към някои от тях тавански помещения бяха огромни. Въпросният комшия на Пухкавкия разполагаше с шейсет квадратни метра таван, който беше претъпкан с всевъзможни боклуци от десетилетия. Разчиствайки вехториите от склада под покрива на блока, циганьорите се бяха натъкнали на експонатите, които впоследствие се оказаха изключително ценни. Мангалите не бяха никак случайни и съвсем неслучайно се занимаваха с разчистване на тавани и мазета. Имаха си канал за антики и тем подобни джунджурии. Точно така се беше стигнало до продажбата на общо десет супер ценни и редки картини за по хиляда лева едната, предишната вечер в квартал „Малинова долина“. Комунягата от блока на Едрия едва ли изобщо знаеше, че е притежавал гореспоменатите картини, имайки предвид, че са стояли натъпкани сред всевъзможни боклуци десетки години на мрачния покрив на блок 216.

На следващата сутрин Кирчо от острова, точно както всяка друга делнична сутрин, стана в осем и половина, изпи едно кафе и отиде на работа, а Едрия се запъти към тях, стискайки в ръката си бял пощенски плик, пълен с пари. Наближавайки блока си, нашето момче забеляза, че точно пред входа му е паркирал непознат черен на цвят джип Ауди Q7. Естествено, Едрия се беше леко параноясал след събитията предишната вечер и сега правеше всяка своя стъпка с повишено внимание и прекомерна предпазливост. Затова, вместо да продължи към входната врата на блока си, нашето момче направи рязък, деветдесет градусов завой наляво и се скри зад едни гаражи наблизо. В следващия половин час Едрия не спря да съзерцава мистериозния джип, опитвайки се да идентифицира намиращите се вътре хора. От мястото, откъдето наблюдаваше Едрия, можеше да се установи със сигурност единствено, че в джипа седяха трима души — двама отпред и един на задната седалка. Никой от тях не слезе от колата, нито пък някой друг се качи, нито пък колата тръгна на някъде за тези трийсет минути, през които Едрия не спираше да наблюдава. „Майка му д’еба!“ — помисли си нашето момче. „Тия са дошли за мене. Сто процента!“

След като остана на същото място още петнайсетина минути, Едрия вече беше убеден, че хората с кю седмицата чакат именно него. Паникьосан, пухкавият младостчанин се прокрадна между съседните блокове, след което на спринт избяга в долната част на квартала, където прекара целия ден в тъпчене на едно място, пушейки цигара след цигара и скубейки си косите.

Привечер, Едрия не издържа и се обади на Кирчо от острова:

— Копеле, трябва да се видим. Ела на „Макдоналдс“, колкото може по-бързо!

Десет минути по-късно двамата седяха на една пейка пред гореспоменатото заведение, а Едрия разпалено разказваше на Островитянина, какво беше видял по-рано през деня пред собствения му блок. Кирчо взе нещата насериозно и каза на Едрия: