Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Тлъст, идваш с мене вкъщи. Тази вечер отново ще „спим заедно“! — след което го ощипа по мазната буза и го подкани да става.

След като се качиха в апартамента му, Островитянина отвори поредна бутилка уиски, след което извади един метален куфар, с размери 40 на 40 на 20 сантиметра.

— Какво е това бе, копеле? — попита Едрия, сащисан.

— Дрон — лаконично отговори Киро от острова.

— Дрон? Ихаааа, дай да видя, дай да видя… — като малко дете заподскача Едричкия.

— Чакай бе, не пипай! Сядай си на мястото и трай там! — скастри го набързо Кирчата и започна да разгъва перките на въпросното устройство.

След като сглоби чарколяците на летящата играчка, Островитянина излезе на балкона и пусна дрона в небето. Устройството разполагаше с ултра HD камера последен модел. На дрона му трябваха около две минути, за да стигне до блока на Едрия и двамата с Кирчо от острова да видят на дисплея на джойстика какво вижда камерата на пластмасовото вертолетче.

— Това ли е джипът? — попита Киро Едрия, посочвайки на дисплея една черна кола, ясно виждаща се от камерата.

— Да, копеле, същият джип е това! — категоричен беше Едрия. — Можеш ли да доближиш още, така че да видим хората вътре?

— Ще се опитам — отговори Островитянина и защрака на джойстика. След като изманеврира летящата машинка, Кирчо зуумна обектива на камерата и направи няколко снимки на джипката и хората вътре, след което прибра дрона. На снимките, които беше успял да щракне находчивият младостки зевзек ясно личаха лицата на трима напълно непознати за нашите момчета мъже. Както на Едрия, така и на Островитянина, им направи впечатление, че хората в кю седмицата бяха доста мургави.

— Копеле, тия сто процента са хора на нашите мангали, виж ги, че дори си приличат визуално! Същата боя са! — категоричен беше Едричкия.

— Да, напълно възможно е — съгласи се Киро от острова.

— Какво ще правим сега?

— Ще видим дали ще си тръгнат, все пак все още не знаят за нас, а и аз се надявам, че най-вече биха заподозрели купувачите, още повече след като ония бяха пребити в „Малинака“ — демек, на тяхна територия.

— А ако не се махнат? — хлъцна Едрия, притеснен.

— Чакаме два дни и действаме! — уверено му отговори Островитянина. — Аз ще се погрижа.

Едрия само мигна два пъти и кимна с глава одобрително и в същото време учудено.

Около половин час по-късно джипът напусна мястото, на което беше паркиран през почти целия ден. В това се убедиха Киро и Едрия, след като пуснаха дрона на втори курс.

— Ето бе, Тлъст, циганията си е тръгнала! Няма да има проблеми, споко! — зауспокоява приятеля си Островитянина.

Едрия се прибра спокоен на свечеряване, подсвирквайки си. След като си влезе в апартамента видя, че кучето му се е изсрало на средата на хола и запсува каруцарски. И въпреки това, беше щастлив от развоя на последните шеметни събития. След като изчисти килима в хола с прахосмукачка „Рейнбоу“, Едрия нямаше сили дори да си запали цигара, камо ли да си поръча амфетките, за които си беше мечтал, откакто избомбиха мангалите с картините, и както си седеше на фотьойла, момчето заспа като заклан и захърка.

На следващия ден Едрия се събуди по обед и първата му работа беше да си разходи кучето.

— Рей, ела тук да ти сложа каишката, ше ти еба путката лелина! — нареди той на животинката, прозявайки се.

След като вече бяха готови за разходка Едрия и песът излязоха от апартамента и се качиха в асансьора. След като слязоха на партера, първото нещо, което Пухкавкия видя, отваряйки вратата на асансьора, беше черната кю седмица от предишния ден. Инстинктивно, нашето момче затвори обратно вратата и натисна бутона за последния етаж на блока. След като се изкачи до най-високия кат, Едрия излезе от асансьора и се залепи за прозореца на междуетажната площадка.

„Мамичката ви циганска, д’еба, пак ли вие, бе? Мамка му!“ — помисли си той, набирайки Кирчо от острова по джиесема.

— Ало? — чу се гласа на последния в слушалката.

— Братле, тия с джипа са пак тук! Какво да правя? — с треперещ гласец прошепна Едрия.

— Стой си у вас, недей да излизаш никъде! Ако дойдат и утре — действаме!

— Ама какво ще правим?

— Ти нищо. Аз ще се погрижа за гостите! Не се притеснявай! — каза Островитянина, след което затвори.

Едрия се прибра и не си показа носа навън цял ден… На вечерта Кирчо от острова му се обади по телефона и му обясни, че отново е заснел джипа, паркиран и как си тръгва по същото време, по което си беше тръгнал на предишния ден. Нареди му веднага да отиде при него, където да пренощува и да му помогне с нещо.