Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

На свечеряване, в уречения час, Мокрия изпълни инструкцията и отиде в градинката зад блока. След като се ориентира и намери кошчето за боклук от снимката, Мокрия бръкна вътре и извади един кафяв хартиен плик. Без да се бави, нашето момче разкъса плика, а вътре намери двеста евро в брой, един джиесем, сим карта и бележка, на която пишеше, че на по-следващия ден трябва да хване полет за Малага от Терминал 2 на Летище София в 09:40 часа, представяйки само лична карта на гишето за „Заминаващи“. На гърба на бележката бяха написани и пълни инструкции, които Мокрия трябваше да следва след кацането си в Испания.

Следващите две нощи Емилиян прекара при своя добър приятел Едрия, като не му спомена абсолютно нищо от това, в което предстоеше да се забърка малко по-късно. В деня на заминаването си за Испания, Мокрия просто стана в седем сутринта и без Едрия да го усети, излезе. Със себе си взе единствено личната си карта, плика от кофата за боклук и една раница с ръчен багаж. От най-близката спирка на градския транспорт Мокрия спря едно такси и нареди на шофьора да го закара до летището.

След като пристигна на Терминал 2, Кръстанов се нареди на опашка за чекиране и след десетина минути вече беше на гейта. Боингът, с който щеше да пътува, излиташе след около четиридесет минути, а Мокрия изобщо и не подозираше в какво приключение всъщност се беше забъркал.

Самолетът на Мокрия кацна на международното летище в Малага, откъдето, по предварителни инструкции, Емилиян взе автобус за курортния град Марбея в Андалусия. След малко повече от един час нашият герой пристигна на брега на Средиземно море, след което се чекира в хотел „Вентура Дел Мар“, отново според предварителните инструкции, които беше получил от хората на Пепи Килото в София.

Въпросният хотел се намираше на първа линия на красив плаж и предлагаше един куп луксозни екстри. Мокрия веднага си обу банските и отиде на плажа, където прекара около два часа, плацикайки се в хладните води на Средиземно море, след което се прибра в стаята си и зачака телефонно обаждане от хората с коката. В София Мокрия беше получил телефонен апарат с предплатена сим карта, по който трябваше да му се обади човек на име Серхи в първата вечер от настаняването му в андалусийския хотел. Малко след девет часа вечерта местно време телефонът иззвъня и Мокрия вдигна слушалката. Човекът отсреща му съобщи, че техниката, която е поръчана, ще пристигне на следващата вечер по същото време в хотел „Вентура Дел Мар“, след което затвори. Мокрия изпита съвсем леко притеснение, което овладя, след като изпи една чаша уиски от бюфета в стаята си, а малко по-късно заспа като заклан, изморен от полета и следобедния плаж.

На следващата сутрин Кръстанов се събуди сравнително рано и слезе в лобито на хотела, за да изпие едно кафе. Закуската, която му се полагаше, според резервацията, не го интересуваше особено и след като си изпи кафето, нашето момче се насочи отново към плажа от вчера. У Мокрия не се забелязваше нито капка страх от това, което му предстоеше, а именно незаконното пренасяне на един килограм кокаин от Испания до България.

Почти целия ден Емилиян Кръстанов Мокрия прекара на плажа, наливайки се със сангрия и киснейки във водата. Чак на свечеряване се прибра в стаята си и зачака обаждане от човека с кодово име Серхи. Точно в двадесет и един часа телефонът иззвъня и Мокрия получи инструкция да отвори вратата на стаята си след точно десет секунди, след което връзката се разпадна. Мокрия изпълни нареждането и преброи до десет.

След това отвори вратата на хотелската си стая и видя един бял кашон с надписи, в който беше прибрана една средно голяма тонколона марка Hartke, да стои точно на прага на стаята. Нашият човек се огледа наляво и надясно и след като се убеди, че няма никой в коридора, прибра тонколонката, която тежеше около десет килограма, в стаята си. Мокрия затвори вратата с крак и постави аудио компонента на една малка маса.

Любопитството, или може би жаждата за дрога, не го оставяше на мира и заради това Мокрия реши да отвори капака на четвъртитата талашитена кутия. Много внимателно Емилиян отвъртя винтовете на колоната с отвертката на швейцарското си ножче и в следващия момент остана като гръмнат. На гърба на капака на кутията, в която бяха монтирани два десет инчови говорителя, младосткият контрабандист съзря пакет с размери около тридесет на тридесет сантиметра, увъртян плътно в кафяво тиксо. Мокрия веднага си помисли: „Не мога да не изпробвам тая латиноамериканска благинка, ебал съм му майката“, след което леко проби пакета с джобното си ножче. Без изобщо да се бави или да се притеснява от каквото и да било, нашето момче си направи две доста щедри линии и ги изсмърка на един дъх.