Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Коката беше наистина първо качество и Емилиян така се надруса, че очите му за малко да изскочат, а косата му буквално се изправи като след токов удар. „Трябва да кеширам малко от тая извънземна дрога, на всяка цена!“ — помисли си Мокрия, дрогиран до козирката. Тъпчейки из стаята Емилиян започна да умува къде да скрие десетина-петнадесет грама от пуерториканския кокаин, които да си издруса сам, след като се прибере в Шопландия. След като помисли добре (доколкото можеше да мисли в подобно състояние), Мокрия излезе от стаята и отиде до рецепцията на хотела, където попита къде се намира най-близката аптека. След двадесетина минути Емилиян се върна в стаята си с една кутийка презервативи и един блистер ампули против разстройство. Стиснал зъби и с ококорени очи, Мокрия изсипа прахчетата от пластмасовите филмирани таблетки и започна да ги пълни с кокаин. След като напълни всичките ампулки с бял прах, Мокрия ги изсипа в един презерватив, след което превърза кондома на възел. Идеята на нашия беше да глътне капута с ампулите точно преди тръгване и, живот и здраве, след като пристигне в София, да го изходи и да си изсмърка белото като пич. Преди да си легне, Мокрия залепи внимателно пакета с кокаина с тиксо и го прибра обратно в тонколоната, след което пристегна винтовете и си запали цигара.

Обратният полет на Емилиян беше на следващия ден в дванадесет часа на обяд, което означаваше, че най-късно в девет и половина сутринта трябваше да е напуснал хотела и да е хванал автобуса за Малага.

30.05.2014 г.

На сутринта преди заминаването обратно за София Мокрия се събуди около седем и трийсет. От кокаина, който беше изсмъркал предишната вечер не можа да спи добре. След като се изкъпа и облече Емилиян побърза да слезе до бюфета на хотела, но не за да закусва, а за да потърси мед. Докато се криеше в ботевградската си къща, Мокрия не пропускаше епизод на „Арестувани зад граница“ по телевизията. Именно там беше видял този похват за пренасяне на дребни количества кокаин през граница — поглъщане на презервативи, пълни с бял прах, предварително намазани с мед, за по-лесно преминаване през хранопровода.

След като се сдоби с няколко пликчета медец от лоби бара, Емилиян се върна обратно в стаята си, където, след като приготви багажа си, се прекръсти и глътна презерватива, пълен с петнайсетина грама кокаин, които беше натъпкал в празните ампули от лекарството против разстройство. След като беше готов за тръгване, Мокрия слезе до рецепцията, за да се отпише от хотела, след което се насочи към автогарата за Малага, заедно с тонколонката Hartke, опакована в кашон и малката раничка, с която беше пристигнал в Испания два дни по-рано. Всичко изглеждаше добре — коката беше доста прилежно замаскирана в капака на колоната, а презерватива в корема му нямаше как да бъде забелязан на скенера на летището.

След около един час и петнадесетина минути нашето момче пристигна на международното летище в Малага, готов да се прибере вкъщи и да получи тлъста пачка за работата, която си мислеше, че е свършил. Уверен в себе си, Мокричкия се запъти към терминала на Заминаващи, за да чекира колоната, която трябваше да достави в София. Билетът му позволяваше чекиран багаж до шестдесет килограма и Мокрия знаеше това много добре от писмените инструкции, които беше получил в София.

Докато чакаше, Кръстанов почувства лек дискомфорт в стомаха, но не обърна особено внимание на състоянието си. Единствено се притесняваше от факта, че прекалено много се поти. Въпреки това, запази самообладание и търпеливо изчака реда си. На гишето млада испанка учтиво поиска личните му документи и го помоли да пусне багажа си на конвейера. Емилиян послуша служителката и постави кашона с колоната на поточната лента. Това беше сублимният момент в мисията на Мокрия. Ако колоната минеше успешно от другата страна, Емилиян Кръстанов можеше да се поздрави с успех. Напрежението беше огромно. Колкото и да се мъчеше да не се притеснява, Мокрия все пак изпитваше силно вълнение от случващото се. Но ето че кашонът му премина успешно скенера и след като му беше залепена лепенка, Мокрия го сграбчи в ръцете си и се запъти към своя гейт. През цялото време си мислеше: „Успях! Успях! Аз съм най-големия! Да! Аз съм най-големия!“ и не се спираше дори за секунда по пътя си към тунела, водещ към пистата на аерогарата.

Малко преди да се качи на самолета Мокрия усети прерязваща болка в корема, която го накара да се превие. „Какво ми става, майка му да еба мръсна?!“ помисли си той, след което още един шокиращо болезнен спазъм сякаш го промуши през стомаха като самурайска катана. След още десетина секунди Мокрия директно изгуби съзнание и припадна.