Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Какво количество кокаин е погълнал? — продължи с въпросите си ченгето.

— Не може да се каже с точност — отговори служебното лице от болница „Коста Дел Сол“ в Малага и продължи — презервативът, който е погълнат от пациента се е разкъсал в стомаха му и ампулите вътре, очевидно пълни с кокаин, са започнали да се топят. Луд, луд късмет е, че изобщо е жив този човек. Поне десет грама е погълнал!

— Не знам дали е късметлия, но със сигурност е страшен глупак! По принцип за малко да успее да изнесе цял килограм кокаин, скрит в тонколона. Ако не бяха тези ампули в стомаха му, най-вероятно щеше да успее, тъй като скенерът на летището не е успял да засече нищо съмнително в багажа на тоя клетник. Каква съдба! Боже мой… — бяха последните думи на комисар Агилар, преди да се насочи към шоковата зала на болницата.

Мокрия се пробуди и осъзна около три часа по-късно. Нямайки ни най-малка представа къде се намира, той понечи да стане от леглото, на което лежеше, но не успя, тъй като и ръцете, и краката му бяха оковани в белезници. Два дни по-късно, под конвой, той бе откаран в арест на полицейско управление в Малага, където щеше да чака да стартира дело срещу него по обвинение в международен трафик на кокаин…

След десет седмици лицето Емилиян Валериев Кръстанов, по прякор Мокрия, български гражданин, неженен, неосъждан, с постоянен адрес в София, със средно образование, беше признат за виновен и осъден от специализиран съд в Мадрид на шест години лишаване от свобода, за това, че на тридесети май две хиляди и четиринадесета година е опитал да пренесе незаконно един килограм висококачествен кокаин през международното летище в Малага като крайната му цел е била летище София. Присъдата си Мокрия щеше да излежи в затвор „Мадрид III“ при първоначален строг режим.

Веднага след последното заседание на съда, когато присъдата му беше прочетена, Мокрия беше откаран в затвора и настанен в килия, заедно с още осем лишени от свобода. Емилиян не разполагаше с никакви пари, а това в затвора „Мадрид III“ си беше проблем, тъй като там всичко се плащаше. И като казвам „всичко“, имам точно това предвид: за да спи на легло, всеки затворник плащаше на съответните тартори „абонамент“, за ходене до тоалетна — също, за използване на баня — също, за да се храни — също. Кошмарът на Мокрия в затвора нямаше край, а в същото време тепърва започваше.

Първите няколко месеца бяха като ад за Кръстанов. Другите затворници го тормозеха перманентно, ядеше бой всеки ден, не се хранеше, защото нямаше пари, с които да си плаща и спеше на земята, поради същата причина. Чак след половин година успя да започне работа в пералнята на затвора и така успяваше да събере някое евро, за да може поне да се храни от време на време.

В края на първата си година зад решетките, Мокрия тежеше едва петдесет и пет килограма, зъбите му оредяха, а имунната му система почти се срина фатално. Никой не идваше да го види, тъй като абсолютно никой от познатите и приятелите му не знаеше къде се намира. Едрия дори си мислеше, че е мъртъв. Така, в постоянна агония, преминаваха дните на нашето момче в испанския затвор. Дни, които бавно преминаваха в месеци, които, от своя страна, бавно преминаваха в години.

В началото на май, две хиляди и осемнадесета година, след като излежа близо четири години от шестте, на които беше осъден, Мокрия беше освободен от затвора „Мадрид III“. С малкото пари, които беше събрал, работейки в пералнята на зандана, Емилиян успя да си купи билет за автобус до София. След два дни път, нашето момче се прибра на родна земя и след като слезе от рейса, целуна земята.

В затвора Мокрия се промени радикално. Освен че отслабна с тридесет килограма, той намрази до такава степен наркотиците, че за него беше се превърнала във фикс идея мисълта да се бори със зъби и нокти срещу разпространението и употребата на дрога. От три години и половина Кръстанов не се беше докосвал до абсолютно никакви забранени субстанции, след като за малко не умря в килията от свръхдоза хероин, с който го беше почерпил негов съкилийник и колега в пералнята. С две думи, Емилиян Мокрия се върна в България преобразен.

Първата работа на Кръстанов, след като пристигна в „Младост“ 2 беше да потърси Едрия. Не му беше трудно да го намери, имайки предвид, че последният не беше напускал махалата никога през живота си. Лошото е, че след като го откри, Мокрия буквално се разрева. Едрия се беше превърнал в отчаян наркоман — със сплъстена коса и небръснат от месеци, без почти нито един зъб в устата и измършавял до неузнаваемост.