Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Една седмица по-късно Мокрия беше освободен от следствения арест, след като Едрия се прояви като повече от истински приятел и плати пет хиляди лева на приятелката на майка му от Висшия съдебен съвет, за да подкупи съдията по делото на Емилиян. Жест, който едва ли някой друг би направил за когото и да било. На Мокрия изобщо не му се вярваше, въпреки че, докато беше вътре, през цялото време не спираше да се надява, че ще се случи чудо и затворническият му кошмар ще свърши.

По-интересното в случая обаче е фактът, че докато беше в ареста, Мокрия се сближи доста със съкилийника си Пепи Килото, за когото по-рано споменах, че очакваше присъда за международен трафик на кокаин. Именно Пепи беше споменал на Мокрия, че има хора, които биха могли да вкарат нашето момче в интернационалния „бизнес“ по всяко време, само Мокрия трябваше да му каже, че би се занимавал с подобно начинание. Естествено, Емилиян проявяваше жив интерес, особено след като ставаше въпрос за пари и дрога. Определено на Мокрия не му беше дошъл акълът, дори след показния му арест и двумесечния му престой зад решетките на ГеМе-то. Дори сега, след като беше освободен, Мокрия си мислеше, че няма кой да го спре, че дори след като го задържаха със сериозно количество амфетамин, той отново е на свобода, без повдигнати обвинения. Естествено, може би сами се досещате, че Руси Калоферов беше меко казано бесен. Ченгето не можеше да си намери място от яд и само си скубеше косите и се наливаше с евтин алкохол по цял ден.

След като се прибра в „Младост“ 2, вече бившият арестант се видя с Едрия и след като се насмъркаха и напушиха Мокрия попита:

— Къде е Шуши, Едрър?

— Не знам, сигурно е кацнала на някой непознат хуй или се друса някъде, еба ли му майката. Ти няма ли да кажеш едно „благодаря“ поне, затова че те изкарах от скапаната килия, залагайки собствения си гъз и плащайки ебати парите на съдийката по делото ти? — сърдито отговори Едрия, отваряйки си бира и оригвайки се.

— Едричък, разбира се, че съм ти много благодарен! И за да ти го докажа, ти обещавам, че след не повече от две седмици ще ти върна тия пари, които си дал за свободата ми.

— Да не си скътал някой лев, преди да те опандизят?

— Не, но съм намерил начин да изкарам сериозни пари и то много скоро. Моите свършиха до стотинка още след отварянето на бара, в момента нямам дори къде да живея бе, копеле! А от нещата, които шиткахме с Ванчо не изкарвахме нищо, защото почти всичко издрусвахме.

— Само да не се забъркаш пак в някоя каша, Мокър, ше ти еба путката лелина! — закани се Едрия и размаха пръст.

— Няма, Едричък! Всичко ще бъде наред! Не се притеснявай! — успокои го Мокрия, след което начерта още две линии лепкав амфетамин.

Преди да напусне ареста, Мокрия получи една бележка с телефонен номер на нея, която му връчи лично Пепи Килото. Номерът естествено беше на един от хората на Килото, които се занимаваха с трафик. На Емилиян беше обяснено, че ако иска да се включи в схемата, просто трябва да се обади и да каже, че го изпраща „човекът с кантара“.

Още на следващия ден след излизането си на свобода, Мокрия набра номера от листчето и изрече гореспоменатата парола. Един час по-късно пред входа на блока му спря кола марка Инфинити, с тъмни стъкла, в която нашето момче се качи. Автомобилът потегли в посока центъра на града, а докато пътуваха хората от колата обясниха на Мокрия, че става въпрос за много сериозна дейност и ако не е сигурен, че иска да се включи, да се откаже веднага. Нашият човек беше категоричен, че не го е страх от нищо и, отчаян за пари, е готов на всичко. Тогава хората на Пепи Килото връчиха един пощенски плик на Мокрия и му казаха, че трябва да замине за Испания, където в един определен хотел, ще му бъде доставена една тонколона, в чийто кухини, в найлонови пакети ще бъде скрит един килограм сто процента чист пуерторикански кокаин, който нашето момче трябва да донесе на летище „София“, откъдето хора от организацията на Пепи Килото ще го вземат, а на Мокрия ще му бъде предаден плик с десет хиляди лева като възнаграждение за свършената работа. След като му дадоха конкретни инструкции, хората на Килото оставиха Мокрия на една спирка на градския транспорт и му обясниха, че ще се свържат с него малко по-късно.

В пощенския плик, който му предадоха хората на Килото, Емилиян намери лист хартия, на която беше отпечатана снимка от Гугъл Ърт. Поглеждайки внимателно, Мокрия установи, че снимката беше на градинката зад неговия блок, а взирайки се още по-задълбочено, видя нарисувано кръгче с червен флумастер, което ограждаше една малка улична кофа за боклук. Под снимката със същия червен флумастер пишеше „Бръкни в кофата в 20:40 часа тази вечер“.