Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Едричък, какво се е случило с тебе бе, копеле? — в абсолютен шок попита Мокрия.

— Плъх, ти ли си? — не можейки да разпознае приятеля си отговори на въпроса с въпрос Пухкавия.

— Какъв плъх бе, идиот?! Аз съм Емилиян! Емилиян Мокрия! Не ме ли позна?

— Мокър, не мога да повярвам, мислех, че си умрял, копеле… — със сетни усилия успя да измърмори старият приятел на Кръстанов от квартала, след което задрема на пейката, на която беше седнал.

— Къде е Фараона?

След като не получи отговор, понеже събеседникът му заспа, Мокрия се плесна по челото и се запъти към долната част на квартала.

По пътя Емилиян се натъкна на свой стар приятел от „Младост“, който в едно много далечно време дори му беше съученик и съсед. Въпросният мъж се казваше Калоян, а всички в квартала го знаеха като Калоян Теслата. Двамата с Мокрия не бяха много близки, тъй като Теслата още от едно време странеше от тежките наркотици и предпочиташе тревата, бирата, мацките и рокендрола. Още от тийнейджър Калоян си беше направил метъл група и се занимаваше упорито с тежка музика. В онези години на Мокрия и компания им се струваше смешно да си металист и страняха от Теслата и неговата тайфа.

Към днешна дата, обаче, бившият съученик и съсед на Мокрия, имаше доста високо положение в обществото, разполагайки с купища пари и пърпорейки по квартала с лъскави коли и мотори.

— Ооооо, Тесличка! Туй ти ли си бе, лек? Не можах да те позная! — провикна се Мокрия насред улицата, стискайки ръката на Калоян.

— А! Мокър! Къде си бе, братинка! Не съм те засичал от години в квартала! Много си отслабнал и някак си… остарял… — отговори му кварталният зевзек, повдигайки слънчевите си очила на диадема.

— Ами, така е, Тесличка, аз имах малко проблеми… Сега съм добре де… — замрънка Мокрия несвързано.

— Ела да пием по бира, ще ми разкажеш! — каза Теслата, след което подкани Мокрия да се качат в луксозния му джип Кадилак Ескалейд.

След като двамата се качиха в лъскавия бял джип, Теслата даде газ, а Мокрия само мигаше на парцали и се оглеждаше като малко дете в магазин за бонбони. След малко, окопитвайки се, измърмори:

— Брейййй, много яка кола, Тесличка! Сигурно работиш някаква много сериозна работа, а?

— Амиии, менажирам една момичешка метъл група — лаконичен беше Калоян.

— Тая метъл група бая комерс ще дойде, че чак Кадилак да си купи мениджърът ѝ!

— Абе, така си е, не е типична метъл група. Съставена е само от страшно сексапилни мацета, абе, направо си е маркетингов проект.

— Как се казва бандата? — продължи с въпросите Мокрия, докато Калоян Теслата летеше с джипа по улиците на квартала.

— „Слотър Китънс“!

— Сло… какво?

— „Слотър Китънс“! — повтори Калоян, усмихвайки се.

— И в какво се изразява твоето менажиране?

— Ами, аз им уреждам европейски турнета, правя им клиповете, финансирам им записите… ей такива неща. След една седмица тръгваме на поредно европейско турне. Имаме няколко участия на международни фестивали, дори участваме на „Евровизия“! Ето, виж… — обясни Теслата и извади смартфона си, пускайки клипче на въпросната банда в Ютюб.

Групата, на която Калоян беше мениджър, набираше страхотна популярност сред тийнейджърите в Източна Европа. Съставена изцяло от супер секси девойки на възраст между деветнадесет и двадесет и две години, „Слотър Китънс“ направо опустошаваше публиката на фестове и частни концерти в страната и чужбина. Изключително успешен проект, предлагащ страхотна визия и концепция, изцяло структурирани по идея на стария приятел на Мокрия от квартала. Феноменален проект с изключителен комерсиален успех.

— Ехеее, какви са тия мацуранки, бе, Тесличка! Сто процента си спал поне с една от тях! — опули се Мокрия като видя гаджетата от бандата.

— Хахаха, ако трябва да съм честен, съм спал с всичките! — усмихна се Калоян Теслата и даде още газ на зверския си джип. — А ти с какво се занимаваш?

— Ами аз… как да ти кажа… Аз бях малко в чужбина.

— Аааа така ли? И къде по-точно?

— В Испания… Мадрид. Бях в затвора, братле, хванаха ме с едно кило бело на летището в Малага. Мани, мани, тежка история, забърках се в неприятности. Сега обаче съм добре! Прибрах се вчера, още се осъзнавам. Лошото е, че няма къде да живея. Търся си работа в момента. Искам да основа клуб за борба със зависимостите, обаче ми трябват много пари…

Калоян спря колата пред едно заведение в квартала и двамата с Мокрия се настаниха на една от масите, след което си поръчаха бири. Около половин час по-късно, след като Мокрия разказа цялата си история, Калоян Теслата му направи предложение: