Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Откъде ги изкопа тия картини? — попита Островитянина и помоли Едрия да му даде цигара.

След като Пухкавичкия обясни на Островитянина, че не разполага с цигари, го покани да седне на един фотьойл и му разказа цялата история, след което попита:

— Какво да правим, да им щипнем ли плячката на тия мангали?

— Не! — отговори Кирчо от острова. — Ще ги издебнем, като идват да си ги взимат. Най-вероятно имат пазар за тия картини. Ще ги проследим и ще ги ударим, в момента, в който ги продадат. Така направо ще вземем готова пара.

— Не е ли много рисковано? Откъде ще знаем къде точно ще отидат?

— Ако се приберат в някоя от махалите — преустановяваме преследването, но ако отидат при някой купувач в центъра или в някои от нашите квартали ги удряме рязко! Ти имаш ли човек, който да купува картини?

— Не.

— Е, и аз нямам. Така че това е най-разумният план за действие според мен.

В крайна сметка Едрия се съгласи, след което Островитянина се прибра. Преди да си тръгне Кирчо даде пълни инструкции на Едрия и му нареди да не спира да наблюдава движението в и около входа и да се ослушва за странни шумове. На следващата вечер двамата щяха да дебнат пред блока в колата на Киро и да чакат крадците да дойдат и да си приберат стоката.

Речено-сторено. Едрия не мигна през остатъка от нощта, но на зазоряване умората си каза думата и той заспа. Събуди се чак преди обяд и се сепна, веднага щом се сети за снощните събития. Веднага излезе от тях и затърча надолу по стълбите. Когато слезе на деветия етаж, Едрия установи, че картините са все още на същото място, където предишната вечер ги беше открил.

Цял ден приятелят на Мокрия и Фараона обикаляше по входа, пред блока и на балкона у тях, опитвайки се да не изпусне нищо, което се случваше наоколо. Така мина целият ден. От мангалите нямаше и следа. На свечеряване Кирчо от острова се обади на Едрия и два часа по-късно пристигна с колата си пред блока му. След като паркира малко встрани от входа Едрия се качи вътре и двамата зачакаха.

Точно в полунощ автомобилни фарове осветиха за секунди площадката пред блока на Едрия, след което угаснаха. Нашите момчета забелязаха бус Мерцедес Вито да паркира пред входа. От превозното средство слязоха двама мъже в тъмни дрехи и с шапки с козирки на главите, които се запътиха към входната врата, слагайки ръкавици на ръцете си.

— Това са наш’те мангали — развълнувано прошепна Едрия и се ококори.

— Сигурен ли си? — попита Кирето от острова също шепнейки.

— Абсолютно!

След около минута мъжете от буса излязоха от входа, носейки внимателно няколко картини, наредени една върху друга и опаковани в найлон. Напъхаха ги в каросерията на товарната кола, след което се върнаха за втори курс. Същото упражнение се повтори още веднъж и след като натовариха всички картини, прибрани в нишата на деветия етаж, двамата тъмни субекти се качиха в буса и бавно потеглиха, заобикаляйки блока.

— Давай, да тръгваме! — подкани разпалено Едрия, опитвайки се да не изпусне витото от очи. Островитянина изчака още десетина секунди, след което запали двигателя на колата си и бавно тръгна след буса на циганите, спазвайки сериозна дистанция.

Товарният автомобил излезе от квартала и се насочи в посока булевард „Околовръстно шосе“. Часът беше точно 00:20. Кирчо и Едрия дадоха газ и продължиха да следват крадците, спазвайки разстояние от около сто метра. Витото се качи на Околовръстното и след около четиристотин метра зави надясно, хващайки курс към квартал „Малинова долина“. Киро от острова не изпускаше от поглед превозното средство на мургавите бандити дори и за секунда. Не след дълго стоповете на витото светнаха и бусът спря в една пряка в споменатия квартал, точно пред една триетажна къща, с двуметров розов дувар отпред. Островитянина паркира неговата кола под едни дървета на стотина метра по-назад, угаси двигателя и фаровете и двамата с Едрия зачакаха.

След около петнайсет минути нашите момчета видяха как витото се връща, при което Кирил от острова нареди на Едрия да залегне. След като бусът премина покрай колата им, Кирчата завъртя ключа и без да включва фаровете обърна посоката на движение и даде мръсна газ в преследване на бялата товарна кола. След двеста метра колата на нашите изпревари буса и запуши пътя му, спирайки по средата на прашната неасфалтирана улица, по която се движеха двете превозни средства.

От леката кола изскочи Кирчо Островитянина, държейки бейзболна бухалка в дясната си ръка. Докато циганинът зад волана на витото се опитваше да включи на задна скорост, Киро от острова вече отваряше шофьорската врата на буса и дърпаше шофьора за якето. Две секунди по-късно нашият човек налагаше зверски клетия мангал с бухалката в главата, а Едрия успя да загаси двигателя на буса и да издърпа ключовете му от стартера. Другият циганин се опита да избяга, но младосткият гигант Киро успя да го препъне, след което започна да налага и него с бухалката. За около една минута приятелят на Едрия направи главите на двамата цигани на кайма. Кирчо от острова действаше с изключителна агресия и безмилостна бруталност. Жертвите си пребиваше до безсъзнание, за да не помнят кой ги е бил!!! Така направи и в този случай. След като млати клетниците с бухалката си в продължение на няколко минути, двамата захъркаха, а след малко млъкнаха, припаднали от бой и лежейки в локва кръв на прашната улица.