Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— И как ще стане това? — попита Едрия, палейки си цигара.

— Сещаш ли се кой е Ицо Пирожката?

— Да, от „Младост“ 4. Знам го.

— Намери го и му кажи да предаде на групата от квартал „Витоша“, че Мездренския е арестуван с дрога и че е започнал да пее в ареста, за да отърве кожата. Само това кажи на Пирожката, той ще предаде инфото на когото трябва!

— Окей, нямаш грижи, щом мислиш, че това ще помогне… — съгласи се Едрия и стана от стола, на който седеше.

— Да! Сигурен съм, че това ще помогне! — отговори Фараона с пламък на омраза в очите, след което излезе от стаичката за свиждания и придружен от един надзирател, се върна в килията си.

Още на същата вечер Едрия се видя с въпросния сополко Ицо Пирожката и му каза точно това, което Фараона му беше предал на свиждането по-рано същия ден. Ицко се познаваше с един от хората на „тегавите мутри от квартал «Витоша»“. Всъщност именно Ицко Пирожката беше запознал Ванчо Мездрата с кръга „Витоша“. На следващия ден лошите от южния столичен квартал знаеха всичко за ареста на техния абонат от Мездра, знаеха също и какво е говорил на разпита, знаеха също, че в момента се намира на ГеМе-то. Действително, Ванчо Мездрата не издаде истинските снабдители, с които работеше и самите гангстери от квартал „Витоша“ знаеха това много добре. Но като едни истински професионални престъпници, наркоглаворезите си даваха ясна сметка, че е въпрос на време Мездренския да започне да чурулика като славейче на изгрев-слънце под полицейски или прокурорски натиск и точно заради това те се задействаха светкавично.

Четири дни по-късно на свиждане на Ванчо Мездрата в следствения арест пристигна един зализан адвокат с очила и бежов костюм. Ванчо се яви в едно стайче за свиждане и като видя човека с костюма се опули и учудено попита:

— Кой сте Вие?

— Аз съм Гюзелев, адвокат. Тук съм, за да те извадя от тая клоака — отговори костюмарът, след което отвори куфарчето си и извади някакви папки отвътре.

— Но аз работя с друг адвокат… Пръмов се казва… Къде е Пръмов? — започна да заеква Мездренския и устата му пресъхна.

— Пръмов се е отказал да те защитава — лаконично измърмори Гюзелев и подаде една папка на събеседника си.

— Какво е това? Как така се е отказал? — не спираше да задава въпроси арестантът от Мездра, мигайки на парцали. Адвокатът само подаде на Ванчо една папка и безизразно го подкани:

— Подпиши се на тия документи навсякъде, където виждаш изписано името ти. Точно под името.

— Ама какво става, не разбирам…

— След една седмица падат всички обвинения към тебе, не се притеснявай, прибираш се у дома — през зъби изръмжа адвокат Гюзелев, след което се доближи до ухото на Мездрата и още по-тихо прошепна:

— Стани ти праща много поздрави! Поздравява те за мъжеството, което си проявил по време на разпита в седмо районно.

След тези думи на зализания костюмар Ванчо от Мездра видимо се успокои, а сърдечният му пулс върна нормалната си честота. Споменатият Стани беше главатар на групата от квартал „Витоша“. Никой не го беше виждал на живо, но всички, които се занимаваха с наркотици в София бяха чували името му и навсякъде се разнасяха легенди за тоталната му жестокост и безскрупулност.

На Ванчо Мездренския му трябваха около пет минути, за да осъзнае какво му се беше случило току-що. Но след думите на адвокат Гюзелев, той си помисли, че наистина се е справил страхотно на разпита и че вече едва ли не е един вид „made guy“ в бандата на Стани. Истината е, че Фараона го насади мега жестоко, подхвърляйки онази информация на Едрия в опита си да си отмъсти.

Точно една седмица по-късно Ванчо Мездренския напусна следствения арест през парадния вход, след като всички обвинения срещу него паднаха, поради липса на доказателства. Тъй като никой не го чакаше, Мездрата си тръгна сам. След като пое няколко дълбоки глътки чист въздух бившият вече арестант реши да се прибере до „Младост“ пеша, за да усети най-добре вкуса на свободата. След около двеста метра Ванчо беше настигнат от един черен ван Крайслер Гранд Вояджър, след което беше насилствено натикан вътре от двама двуметрови бабаити, които изскочиха за части от секундата от колата. Веднага след това превозното средство отпраши в неизвестна посока.

От този момент до ден-днешен никой не е виждал Ванчо Мездренския, нито някой е чувал за него. Човекът просто изчезна. Предположения и хипотези много: някои твърдят, че е бил смазан от бой от хората на Стани и впоследствие прогонен от София, други направо го обявиха за мъртъв, трети разправят, че са го виждали в крайни западни квартали като „Модерно предградие“ и „Люлин“. Работата е там, че никой не може да каже със сигурност какво точно се е случило с бившия ортак на Мокрия. Факт е, че той никога повече не се появи в „Младост“, а джипката, с която пърпореше по квартала, изгни, паркирана пред входа на блока, който Мездрата обитаваше.