Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Един ден, докато се шляеше с раздрънкания баварец седмица, който замени двете петици, Мокрия видя табелка на вратата на една сравнително нова кооперация в квартала, на която пишеше, че се дава заведение в същата кооперация под наем. Нашият веднага скочи на спирачките и спря колата на тротоара пред въпросния блок. След като набра номера на телефона, който беше написан на табелката, Мокрия си запали цигара и зачака да му вдигнат.

— Ало? — чу се женски глас в слушалката.

— Ало, добър ден! Обаждам се по обявата за заведението в „Младост“ 2! — забоботи Мокрия по телефона. — Заинтересован съм, дали можем да се срещнем да обсъдим условията?

— Разбира се! — отговори жената отсреща и двамата с Мокрия се разбраха да се срещнат в самото заведение малко по-късно същия ден.

Заведението, което грабна окото на Мокрия се намираше на границата между „Младост“ 2 и „Младост“ 1. Намираше се на сутерена на блока, на който Мокрия видя обявата. Преди да бъде пусната обявата, обектът работеше като обикновено квартално кафене, а причините за напускането на предишните съдържатели бяха неясни.

След като огледа хубаво мястото, Мокрия веднага реши, че това ще бъде неговото ново начинание. Самото помещение беше голямо около шестдесет и пет квадратни метра, имаше просторна баня и дори кухня. Обзавеждането и оборудването вървяха заедно с помещението, т. е. стояха си там и Мокрия можеше да ги ползва, без да се налага да купува каквото и да било. Имаше дори плазмен телевизор! Наемът обаче си беше доста висок.

Естествено, лекомислието на Мокрия отново взе превес и нашият се съгласи с офертата на собствениците без изобщо да премисли нещата. Плати шест наема наведнъж, понеже такива бяха изискванията и подписа договора. Банковата му сметка изтъня като дантела на дамско бельо. Въпреки това, Емилиян не спираше да вярва, че успехът тепърва предстои и е въпрос на време парите да потекат и инвестициите му да започнат да се връщат. Нашето момче изобщо не попита защо предишните съдържатели са се отказали от заведението, може ли да се вдига шум, до колко часа може да се работи и т. н.

Три дни по-късно Мокрия вдигна щуро парти по случай откриването на новото му заведение, на което сложи ултра оригиналното име „The Barr“. Купонът се развихри в самия бар, а гости бяха предимно наркомани от цял „Младост“. Картинката беше покъртителна: десетграмови линии амфетамини се редяха по плотовете, свиваха се огромни джойнтове от OCB ролка, разливаха се напитки, трошаха се чаши, дънеше музика на нечовешки децибели… Мокрия на едни взимаше три лева за една бира, на други два лева, трети черпеше. Това място предстоеше да се превърне в бърлога на най-долната нарко-сбирщина не само от „Младост“ 2, но и от всички останали части на комплекса, както и от някои по-далечни точки на града.

Така премина грандиозното откриване на новото заведение на Емилиян Кръстанов — Мокрия. Само че не всичко около стартирането на новия бизнес на нашето момче беше уредено. Мокрия все още нямаше касов апарат, свързан със системата на НАП, а освен това неговата фирма все още нямаше лиценз за продажба на алкохол. Тези факти, обаче, изобщо не притесняваха новоизлюпения бизнесмен от „Младост“ 2.

Първите два месеца Мокрия въртеше бара си абсолютно нелегално. Там ходеха само отрепки, Мокрия им сервираше алкохол, без да вади касови бележки, вратата на заведението се заключваше и изобщо, обектът работеше като частен клуб. Живущите в кооперацията, в която се намираше барът, започнаха да се усъмняват в дейността на обекта, а отделно, музиката, която дънеше вътре, определено ги тероризираше.

Мокрия регистрираше някакви минимални приходи. Алкохол продаваше само на свои хора, тъй като други реално не влизаха в бара, а неговите хора в повечето случаи „забравяха“ да си платят. Парите на Кръстанов все по-скоропостижно се топяха, а печалбата му беше меко казано символична.

Така Мокрия се принуди да се захване отново с това, което очевидно му се удаваше най-много, а именно дрогата. Заедно с Ванчо Мездрата той започна да продава амфетамини и марихуана вътре в заведението. Тъй като нашия не се притесняваше от абсолютно нищо, продажбите на дрога не спираха, а кръгът от клиенти се разширяваше ежедневно. Оборотът постепенно се увеличаваше, а количествата наркотици, които се въртяха придобиваха огромни размери. Най-сетне колелото се завъртя и Мокрия започна лека-полека да възвръща прахосаните през последната година десетки хиляди левове.