Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

За останалите два месеца от лятото Емилиян направи още две поръчки на едро от Мездрата по куриер. Количествата марихуана, екстази и амфетамин бяха наистина големи. А Мокрия, Едрия, Фараона и Шуши изобщо не се затрудняваха с унищожаването на дрогата, използвайки собствените си организми. За около три месеца мозъците им наистина се изпържиха до неузнаваемост. Адекватни разговори помежду им трудно се провеждаха, а заниманията им си оставаха същите: друсане, пиене и обикаляне наляво-надясно без каквато и да било цел.

В една гореща нощ към края на август обаче се случи нещо, което щеше да извади Мокрия от летния му делириум и да го накара да прекрати нарко-ваканцията си скоропостижно.

В София, в апартамента на Мокрия в „Младост“ 2, избухна пожар и баба му едва не загуби живота си в пламъците, обхванали жилището и през нощта на 28-и срещу 29-и август 2012 година, като причината за пожара така и не беше изяснена след потушаването му. Пожарникарите спасиха клетата женица, но апартаментът претърпя сериозни поражения. Цялата покъщнина изгоря, а стените и таваните придобиха катраненочерен цвят.

Мокрия беше принуден да се завърне в София след бедствието и да се погрижи за баба си и за изгорялото и жилище. Отрезвен от проблемите, които го сполетяха, той организира приятелите си и гаджето си и един ден по-късно заминаха за столицата. Фараона яхна старото беемве на Мокрия, без книжка, очакващ присъда и с умопомрачителна концентрация на забранени вещества в кръвта си. Едрия се качи при него, все едно щеше да го опази, ако бъде спрян от ченгетата. Мокрия и Шуши закараха лодката, която си купиха в началото на лятото, в един къмпинг и помолиха концесионерите да я приберат в един склад, тъй като им бяха познати, след което също отпрашиха за София с другото беемве. Преди да тръгнат, Емилиян влезе в една банка в Бургас, за да провери състоянието на сметката си. След като служителката, която проведе справката, му показа цифрата, нашето момче застина като восъчна статуя и само очите му мигаха като на анимационен герой. Мокрия не можеше да повярва и помоли служителката да провери отново. След повторната проверка се оказа, че грешка няма. След проста аритметика, Емилиян Кръстанов установи, че за последните три месеца е профукал повече от трийсет хиляди лева!!! Машала, ефенди!

Нашето момче излезе от банката като насран, а краката и ръцете му трепереха. Качи се в колата, запали си цигара, и след като нареди на Шуши да му начертае една линия, даде мръсна газ и се качи на магистралата, изчезвайки към почервеняващия от залеза хоризонт.

В София листата на кестените вече бяха започнали да окапват и лека-полека градът отново придобиваше претъпкания си, сив и мръсен урбанистичен дух, след като лятото започваше да отстъпва мястото си на настъпващата есен. В квартала почти нищо не се беше променило през лятото. Единствените промени бяха поредните няколко нови блока, полузаконно построени в няколко бивши градинки и детски площадки. Като споменахме блокове, в този на Мокрия, един апартамент беше опустошен след битов инцидент, предизвикал пожар. Това беше апартаментът на бабата на нашия герой и сега именно той беше човекът, който трябваше да се погрижи за основния ремонт, който се налагаше да бъде извършен в най-скоро време, за да може бедното бабе да се прибере.

Мокрия беше израснал в този апартамент. В същия блок имаше приятели, с които е ходил на детска градина и са били съученици. Повече от половината му живот беше преминал там, а и официално все още живееше там. След като беше осъзнал колко пари е профукал през лятото, Емилиян леко се притесни и се замисли какво ще стане, след като и последната стотинка от имането му свърши. Когато му преведоха сумата от апартамента в Бургас, нашия се беше заканил, че повече никога няма да работи (сякаш беше наследил един милион долара!), обаче мисълта, че скоро ще трябва да си търси работа, започна да се прокрадва в дрогираното му съзнание все повече и повече. „Трябва да измисля нещо, трябва да намеря още парички. Тези, дето имам, ще свършат, мамка му…“ не спираше да си мисли Мокрия и гневно пушеше цигари и смъркаше амфетки, докато с Шуши пътуваха към Шопландия.

На следващия ден, след като нашите герои вече бяха пристигнали и огледали щетите по апартамента, Мокрия взе изключително „мъдро“ решение:

— Ще направя основен ремонт и ще продам този апартамент! — сподели той пред приятелите си.

— А къде ще живееш бе, копеле? — с недоумение попита Фараона.