Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Нарко-бандата от „Младост“ 2 пристигна от София до Бургас за 2 часа и 40 минути, след като Мокрия беше решил да ѝ даде газ като за последно по току-що откритата легендарна автомагистрала „Тракия“, за която беше характерно, че ще дава възможност на пътуващите да стигат от столицата до морето за три часа. По пътя четиримата конници на апокалипсиса не спираха да смъркат, да пият бири, да пушат цигари и трева и да слушат музика на нечовешко високи децибели. С дясната ръка Мокрия държеше волана, а с лявата размахваше пачка с пари през прозореца и рапираше в ритмите на звучащата дандания.

— Ееееей, пристигнахмеее! — провикна се Шуши, след като Мокрия спря, за да се изпикае, веднага след изхода от Бургас посока Созопол. — Къде отиваме сега? — бяха следващите думи на младостката пипирудка.

— Където си поискаме, котенце! — отговори баровски Емилиян и си запали една цигара „Собрание“.

Фараона и Едрия избухнаха в смях и започнаха да нареждат по адрес на приятеля им иронични коментари:

— Ееее, Мокър, Мокъъър, кога стана циганин, кога ти почерня гъзът! Хахахаха… — през смях изкоментира Фараона.

— Ти недей много да знаеш, че всичките тука на моите пари лежите! — контрира Мокрия.

— Дължиш ми двеста лева, цървул! Още не си ми ги върнал! — запя старата песен на нов глас Станимирчо.

— Оххх, Фараон, стига си ме занимавал с тез’ глупости! — приключи набързо спора Емилиян и заповяда на Едрия да начертае по една линия за „добре дошли“ на морето.

Следващите няколко дни четиримата прекараха на гости на един съученик на Мокрия в Бургас. Що се отнася до подземния свят в града от старата група на Грую Котвата не беше останал нито един човек, тъй като след убийството на шефа им всички дилъри и биячи се покриха заради последвалите проверки на прокуратура, полиция и ДАНС. На нашите хора от „Младост“ 2 дилъри не им и трябваха, тъй като самите те бяха донесли един кашон с дрога, достатъчна да задоволи нуждите на цял „Меден Рудник“ за един ден, а това означава наистина огромно количество „неща“!

Два дни по-късно Мокрия си купи моторна лодка, за която даде няколко хиляди лева. Същински граф от Монако! Каква инвестиция! Какъв нюх за печелившо влагане на средства!

Фараона, Шуши, Едрия и Мокрия се намираха в такъв наркотичен транс, че нямаха абсолютно никаква представа за реалност! Буквално не можеха да се ориентират кога е ден и кога — нощ. Филмът „Страх и отвращение в Лас Вегас“ е изключително бледа сянка на това, което представляваха четиримата.

И така, започна незабравимото лято на нашите герои по българското южно черноморие. Мокрия пръскаше по стотици левове на ден по къмпинги, барове, аквапаркове, плажове, ресторанти, партита и т. н. Черноморец, „Градина“, „Смокиня“, „Каваци“, „Арапя“, Ахтопол, Синеморец с кола, с лодка, пеша и т. н., и т. н. И така — цял месец. И какво мислите се случи след един месец? Ами дрогата свърши. И понеже, както споменах преди малко, разпространители на наркотици по южното черноморие това лято липсваха над нашите приятели надвисна като черен буреносен облак опасността да останат без така необходимите им препарати. Но тъй като, както е казал артистът, „Щом има бра̀шно — нема страшно!“, а именно, щом Мокрия притежава „финикийски знаци“, би трябвало проблемите им да бъдат решени лесно. И наистина, решение имаше, а и щом ставаше въпрос за дрога, Мокрия винаги започваше да разсъждава конспиративно, комбинативно и в повечето случаи — успешно.

След като проведе десет минутен разговор с Ванчо Мездренския по чисто новия си смартфон, за който даде хиляда лева (а впоследствие го ползваше най-вече, за да си чертае линии на дисплея му), Мокрия преведе известна сума пари по банковата му сметка. Два дни по-късно Емилиян получи есемес, с който го уведомяваха, че в клон на известна куриерска фирма в Созопол е пристигнала пратка за него от София, до поискване, за негова сметка, без наложен платеж. По това време нашето момче си печеше гъза на плажа на къмпинг „Смокиня“, докато Фараона и Едрия се пльоскаха в морето като малки деца, а спасители задяваха разкрепостената Шуши, която си вееше гъза наляво-надясно по плажа, само по прашки.

В рамките на точно четиридесет минути Мокрия отиде до Созопол и се върна с така лелеяната пратка от Ванчо Мездрата. И партито продължи! И така — още един месец! Дрога, парти, дрога, парти… До припадък!

Тъй като харченето на пари много се харесваше на Емилиян, а и по всичко личеше и че доста му се удава, не закъсня и поредната ултра перспективна инвестиция на Мокрия: още едно беемве! Същото като това, което караше към момента, но златисто на цвят, малко по-запазено и с много готини джанти — 20 цола! Жестоко! Поредната зашеметяваща покупка на нашето момче. Питате се „За чий хуй?“. Е, и аз се питам, но отговор не знам дали бих могъл да получа. Както и да е. Емо Мокрия вече имаше две беемвета петица и една моторна лодка! Старото беемве Мокрия паркира в Бургас, а с новото се бръмчеше нонстоп по обичайните дестинации, а именно плажове, къмпинги и т. н. Освен това нашето момче си купи и много гъзарска „кар“ аудио система от известна техно-верига и по този начин се лиши от багажника на колата си, защото усилвателят и субуферът към системата запълниха цялото място.