Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Ще отида да живея при баща ми. С паричките от апартамента ще стартирам бизнес!

— Бизнес? Какъв бизнес? — продължаваше да разпитва Станимир с още по-голямо учудване.

— Ще отворя заведение — тропна по масата Мокрия и изпи почти на екс една „Загорка“, след което се оригна и смачка кенчето от бирата.

Докато бяха на нарко-ваканция на морето, Мокрия се беше запознал с някакъв тип от Бургас, който му разправяше, че имал верига от пекарни, които били част от някаква франчайз схема. В самите пекарни, произвеждали тестени закуски в конвектомати, като продукцията се доставяла в полуготово състояние в обекта, след което за броени минути се изпичала и се продавала на място.

На Мокрия му беше минала през главата идея да отвори подобен обект в София, тъй като до този момент подобни пекарни съществуваха само в Бургас, но преди да стане пожарът в „Младост“ 2, не се беше замислял задълбочено по този въпрос.

Сега идеята да отвори заведение, се превърна в основна амбиция и цел на Емилиян. И наистина, още на следващия ден нашето момче се захвана да ремонтира апартамента на баба му, който впоследствие щеше да бъде „шитнат“, а парите — инвестирани в бизнес!

Едрия и Фараона се хванаха да помагат на приятеля си. Тримата не спираха да смъркат и да шпакловат стени и тавани една седмица. След още една, жилището придоби нов облик. Мокрия, Фараона и Едрия наистина се постараха и постигнаха много добър резултат. Апартаментът беше ремонтиран изцяло и нямаше и следа от бедствието, сполетяло го двайсетина дни по-рано. Липсваше обаче каквото и да било обзавеждане. Както споменах по-рано, всичко изгоря в пожара и беше изхвърлено.

И така, Мокрия се свърза с брокерска къща и пусна апартамента на баба си за продажба. Самата му баба се съгласи, след като внукът ѝ обясни, че ще започва бизнес и ѝ обеща да ѝ купи гарсониера, която да замени тристайния и апартамент в „Младост“ 2 и където женицата да изкара спокойно старините си. Жилището се продаде изключително скоропостижно, защото в „Младост“ търсенето бе огромно, въпреки нереално високите цени. Емилиян също успя да се възползва от тези цени и взе добра сума за панелното жилище на баба си. Две седмици по-късно той купи гарсониера на възрастната женица в „Люлин“ и буквално я заточи там с малкото ѝ оцелели вещи и известна сума пари.

Без да губи излишно време Мокричкия се свърза по телефона с бизнесмена с пекарните от Бургас и му обясни, че има пари, които би искал да инвестира в обект от неговата верига в София. След кратки преговори двамата се разбраха за среща в столицата, където да начертаят бъдещия им съвместен бизнес план. Бургаският баровец щеше да пристигне в София два дни по-късно за някакъв семинар на франчайз компаниите в България и обеща да се обади на Мокрия, след като срещата му приключи.

Така Емилиян Кръстанов скочи с главата надолу в бурното море на частния бизнес, без да проучи почвата и без да си направи каквато и да е сметка, що се касае до възвръщаемостта на инвестицията, която му предстоеше да направи.

Лятото си отиде, така, както беше дошло — изведнъж. Студ скова страната и черни буреносни облаци се надвесиха над столицата, а беше едва средата на септември. Мокрия и бургаският бизнесмен Петър Димитров, който си беше едра риба по морето, заемайки ръководен пост в местните управленски структури, си стиснаха ръцете след кратки преговори и след като нашето момче доказа моментното си финансово състояние. Беше взето решение, след като Мокрия намери подходящо помещение на неопределена локация и преведе определена сума от няколко десетки хиляди лева по сметки на фирми на Димитров, а последният да достави, монтира и впоследствие поддържа пълно оборудване и суровини за обекта, който да бъде първото заведение от веригата на бургаския едър бизнесмен на територията на София. Освен това Мокрия се задължаваше да покрива наема на обекта, както и да заплаща месечен абонамент за предоставяне на търговската марка на веригата заведения на Петър Димитров в размер на пет хиляди лева.

Мокрия подписа всички предварителни договори без дори да ги прочете. На изпроводяк Димитров се обърна към новия си партньор с думите:

— Е, колега, да си пожелаем успех и на добър час!

— Успех, г-н Димитров, вярвам в нашето светло бъдеще! — отговори като комсомолски секретар Мокрия, стискайки ръката на мастития бизнесмен.

Две седмици по-късно, посредством брокерите от фирмата, която използва за да продаде апартамента на баба си, Мокрия намери помещение, което според него било „перфектно и е на място, където ще ги изтреби!“. Действително, мястото не беше лошо, намираше се в „Младост“ 1А, а помещението беше подходящо за дейността, която щеше да се извършва вътре, но наемът беше много висок. Това обаче не беше от значение за гениалния бизнесмен Емилиян Кръстанов — предприемач с нюх към печалбата, на чийто усет към успешните инвестиции биха завидели дори и финансовите акули от Уолстрийт!