Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Ми, звънни ѝ, какво ме питаш мене. Да не съм ѝ аз гадже? — заядливо му отговори Фараончето.

Тъй като нямаше телефон, Мокрия помоли някой от двамата да му услужи и се обади на изгората си. Шушанка много се израдва, като чу мекащия гласец на официалното си гадже и след известно време, тъй като в момента на обаждането се намираше в чужда компания, цъфна при Мокрия, Фараона и Ванчо. Двамата с Мокрия се награбиха директно и след като изсмъркаха по една линия се насочиха право към апартамента на Емилиян, за да наваксат пропуснатото през лятото и есента на отиващата си година.

И така, Мокрия си беше обратно вкъщи. Свободен, с едно кило трева, БМВ петица, надежден снабдител на прах, никой не го търсеше за убиване и всичко изглеждаше прекрасно. Само за следващите шест месеца той, Шуши, Едрия, Фараона, Ванчо и неговата приятелка унищожиха през носовете си умопомрачително количество синтетична дрога, като не правеха почти нищо друго. Амфурите плащаха с тревата на Мокрия, която по това време държеше до три пъти по-висока цена на дребно в сравнение със синтетиката. Изобщо, за метабригадата времето спря. И така до лятото на следващата година.

В един горещ юнски ден Мокрия получи писмо, че наследява тристаен апартамент в Бургас, след като негов роднина се беше споминал и Мокрия и сестра му стават собственици според завещанието. След около две седмици всички документи бяха уредени и нашето момче се сдоби с жилище в квартал „Лазур“.

След стеклите се обстоятелства малко повече от половин година по-рано за Емилиян нямаше заплаха да посещава черноморския град, след като Грую Котвата вече не съществуваше. Мокрия и сестра му пристигнаха в Бургас един ден преди апартаментът да им бъде прехвърлен. Тъй като и двамата си бяха прахосници и през ум не им минаваше да запазят имота или да живеят там. Още когато разбраха, че наследяват апартамент, Мокрия и сестра му се споразумяха, че ще го продадат и всеки ще прави с парите каквото си иска. Абе, умна работа!

И така, веднага след като уредиха документалната част и официално станаха собственици, двамата наследници се свързаха с брокерска фирма, която намери купувачи точно за три дни. Мокрия и сестра му продадоха апартамента на сравнително ниска цена и платиха на брокерите изключително тлъста комисиона. Бихме могли да оценим сделката им като неизгодна за самите тях. Но, в крайна сметка, както за Мокрия, така и за сестра му най-важно беше да получат преводи от по няколко десетки хиляди лева в банковите си сметки, тъй като наследството им беше паднало наготово, без всеки един от тях да е предполагал, че някой ден ще го притежава. И така, след една седмица Мокрия се върна в квартала и събра антуража си да почерпи. Метабригадата се събра в една беседка и се наизвадиха пакети, карти, банкноти, листчета, бири, цигари и т. н.

След като се почерпиха с „прахчета и храсти“, всички забоботиха един през друг.

— Не трябваше да продаваш цял апартамент, Мокър, ти си много тъп! — заяви Едрия. — Недвижимо имущество не се продава!

— Бреййй, голям професор ще дойдеш, бе, Едричък. Я, си пий биричката и недей да знаеш толкова! — скастри го набързо Мокрия и изсмърка още една линия.

— Сега какво ще правиш с парите? — попита любопитно Ванчо Мездрата.

— Ще изкупя амфетамина! — отговори Мокрия с ококорени очи и стиснати зъби.

В този момент всички избухнаха в смях и одобрителни възгласи, след което Мездренския попита:

— Кой амфетамин?

— Всичкия! — беше лаконичният отговор на Емилиян.

Три дни по-късно Мокрия, Шуши, Едрия и Фараона заминаха за Бургас с беемвето, придобито след наркосделката в Ботевград. Ванчо Мездрата остана в София, защото трябваше да работи и да върти амфетите. И така, Великолепната четворка пристигна на морето по обяд в един изключително горещ юнски ден, тъкмо в началото на летния сезон. Всеки един от тях носеше по една раница с дрехи, а във вградения сак за ски в беемвето на Мокрия, заедно с групата пътуваше торба, пълна с амфетамини, хапчета екстази и марихуана, достатъчни за поне пет години затвор.

Мокрия по природа си беше селяндур с първични потребности и ако трябва да бъде описан с една дума, то най-подходящата би била думата „простак“. Отделно, наркотиците му бяха унищожили каквито и да било амбиции да постигне нещо в живота, нямаше каквито и да било цели в перспектива, освен да консумира. Предимно наркотици и алкохол. Други по-специфични нужди у Емо Мокрия не се забелязваха. Единствената сфера извън дрогата, която будеше интереса на Емилиян бяха колите.