Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Новата кола на Мокричкия имаше много яка екстра — сак за ски в задната седалка. Там новоизлюпеният „бумерджия“ натъпка селскостопанската продукция, след което си взе довиждане с баба си и вуйчо си, а в багажника не сложи нищо, тъй като беше пристигнал без абсолютно никакъв багаж, качи се в колата и даде мръсна газ в посока София. Аудито, което открадна от Веско — Малката Пехливанка — беше безцеремонно опожарено в близката гора на сутринта, минути преди сделката.

След десетина минути Емилиян беше вече на околовръстното на Ботевград, където спря на една бензиностанция, за да сипе гориво в новото си возило. Парите му бяха кът и се наложи да „капне“ за тридесет лева, надявайки се, че ще му стигне до „Младост“ 2. С неподправена усмивка Мокрия си сви една дебела „пъстърва“, запали я и даде газ към АМ Хемус. През целия път си мислеше за бате Сашко и за Грую Котвата, за Шуши и за месеците в Бургас, а после и на село. Единствено, през главата му не мина и за секунда дори и една мисъл за Фараона и за двестате лева, които му дължеше. Направо беше съвсем забравил за този факт. А и по принцип Фараона изобщо не представляваше заплаха за него, на фона на черните облаци, спускани от софийски и бургаски главорези, които се стелеха над него като пелерината на смъртта допреди броени дни. А да, не се сещаше и за килото трева, което караше в колата — количество забранена субстанция, достатъчно да го вкара в затвора за поне пет години.

Мокрия пристигна в София за не повече от един час, като акостира директно в квартала, максимално кефейки се, че колата, в която инвестира три хиляди грама ганджа, работи доста добре, като изключим факта, че имаше проблеми със спирането, но това беше нещо, което предстоеше да бъде поправено. След като паркира пред неговия блок, той слезе от колата и пое дълбока глътка софийски въздух. Усмивката му започваше от едното ухо и стигаше до другото. Беше шест часа следобед, но имайки предвид сезона, навън вече беше тъмно. Хората се прибираха от работа и „Младост“ 2 си беше оживен. Нашето момче постоя малко пред блока, изпушвайки една цигара, след което погледна нагоре, видя, че у тях свети и се качи.

Другата му баба, която живееше в апартамента в „Младост“ се изненада да го види, тъй като той не я беше предупредил, че ще си идва и искрено се зарадва, понеже живееше сама и ѝ беше скучно през по-голямата част от времето. Веднага му приготви вечеря и изпра дрехите му.

След като хапна, Емилиян Кръстанов Мокрия си сви една цигара с коз, излезе на балкона и блажено я изпафка, след което се провикна:

— Върнах се, копелетаааааааааа!!! Аз съм най-големияяяяяя!

Десет минути по-късно Мокрия вече хъркаше, сгромолясал се на доброто си старо легло в стаята си и не къде да е, а в „Младост“ 2.

На сутринта ексбеглецът се събуди от невероятния шум на булевард „Александър Малинов“, на десетина-петнайсет метра от който се намираше блокът му. Нашето момче излезе на балкона, запали си една цигарка и пое дълбока глътка въздух.

„Въъъъй, амфетамините са във въздуха… Мммм, дааа, мирише ми на амфетамини, направо вони!“ — помисли си Мокрия и си дръпна дълбоко от цигарата. Действително, съществуваше някакъв географски елемент в проприорецепторите в организма на Мокрия, явно подсъзнателен.

Всеки път, когато си идваше в „Младост“ 2 след отсъствие от повече от една седмица, първата му работа беше да се насмърка с „джамфирикус“ по най-бързия възможен начин, след което, ако няма, да се намери количество, което да бъде достатъчно поне до следващото денонощие. Когато пък ходеше в Бургас, се повтаряше същата процедура, само че с „кафево“. На село пък не стъпваше без трева. Както и да е, този феномен по-скоро подлежи на по-обстоен анализ, осъществен от компетентни специалисти от областта на наркоманиите и видовете зависимости, или нещо такова.

Та, мисълта ми е, че на Мокричкия така му се досмърка амфетамин, че взе непоколебимото решение да излезе веднага навън, където вече би могъл да се разхожда по улиците абсолютно необезпокояван, тъй като черният му тиранин — бате Сашко, щеше да прекара много сериозно време зад решетките на Софийския централен затвор.

Мокрия отвори гардероба си и намери всякакви дрехи, подходящи за сезона, тъй като точно шест месеца и половина по-рано беше зарязал абсолютно всичко свое в дома си, напускайки „Младост“ 2 в посока Бургас по къси панталони и джапанки. Облече се набързо, влезе в хола при баба си и след като ѝ поиска „двайси лйева на зайем до довьечьера“ излетя като бързолет от апартамента и си купи една биричка от магазинчето в последния вход на блока му. Впоследствие реши да я изпие на пейката пред входа си. Когато се върна, пред входа тъкмо пристигаха групичка младежи — две-три момчета и също толкова момичета. Мокрия директно седна на пейката отпред, запали си цигара, отвори си бирата и след като я изпи до половината на екс, се оригна звучно.