Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Я пак, колко кила викаш, пичага? — намеси се друго момче от ботевградската компания, което нямаше как да не чуе офертата на Мокрия, тъй като той изобщо не се притесняваше да говори открито пред цялата групичка от младежи.

— Три кила за три бона.

— Братле, нямам толкова пари в мене в момента, обаче мога да ти дам едно беемве петица ВАНОС, 91-ва година.

Мокрия настръхна, сърцето му заби като барабаните на Пийт Сандовал. Беемве петица беше меко казано страст за находчивия ни герой. След като се съвзе след краткия възторг, Емилиян успя единствено да попита:

— Работи ли?

Момчето с колата се усмихна, свали си ръкавиците и подаде ръка на Мокрия с думите:

— Давам ти гаранция за двигателя, обаче има проблем по ел. инсталацията и окачването, и накладките с дисковете трябва да ги смениш, заминали са. Има и козметични забележки по ламарините.

— Имаме сделка, лек! — с 25-каратова усмивка Мокрия стисна ръката на младежа, след което се присъедини към ботевградската групичка, и след като изпиха по още една бира, всички се запътиха към къщата на пичагата с „бумера“, за да огледа нашето момче бъдещата си автопридобивка.

Моментът, в който Емилиян видя бавареца за първи път не беше нищо друго освен любов от пръв поглед. Очите му се насълзиха. Колицата си беше екстра, със съвсем тънки забележки по ламарините, леко поочукана, нямаше кожен салон, но беше със супер яки джанти, оригиналните за модела. Лазурно синя на цвят, 150 конски сили, 520-ка инжекцион, бензин. Действително, на Мокрия щеше да му се наложи да продаде и останалото му кило, само за да осигури гориво за това зверче, ако мислеше да не ѝ монтира газова уредба. Но нищо нямаше значение за него след момента, в който зърна возилото за сефте.

— Каква е хавата с ел. инсталацията? — попита Мокрия, палейки си цигара.

— Абе, едни клапани нещо показва, че са преебани, ама те си работят. Светят някои чекове. Вземи ключовете, запали я да видиш.

Мокрия моментално грабна шперца и се гмурна на шофьорската седалка. Завъртя ключа и след кратко колебание от страна на стартера, колата запали. Отзад излезе едно кълбо черен дим, а Мокрия натисна газта плавно. Оборотите си бяха наред, всичко по автомобила за Мокрия беше супер.

— Кога правим сделката? — с въпрос Емилиян потвърди съгласието си да вземе бавареца в замяна на 3 кила трева.

— Утре, ако си свободен — отговори без изобщо да се колебае ботевградският тарикат.

Речено-сторено. На следващия ден пред къщата на Мокрия пристигна един джип Лада Нива. Като го видя, нашият човек първоначално се сдуха, мислейки си, че това са куки и че момчето от ботевградската компания би могъл да бъде я „ухо“, я истинско ченге. Но като видя, че от джипа слизат само двама човека — въпросното момче и другият, когото Мокрия познаваше от преди това, се успокои и излезе на двора.

— Къде ще натоварим постата? — попита леко загрижено доскорошният беглец Емилиян Кръстанов.

— В багажника, няма грижи, тая джипка е на дядо ми, той е от горското. Няма да ни спре никой, повярвай ми. Щом и ние сме в колата и не се притесняваме, значи всичко е окей. Ако кажеш, бихме могли да прекараме и атомна бомба от твойта до мойта къща — все тая — съвсем спокойно отговори местният младеж с бартера.

Мокрия изкара два черни найлонови чувала, пълни с коз и ги натовари в багажника на нивата, след което се качи и се настани на задната седалка. Колата потегли и след петнадесет минути тримата пристигнаха в къщата с беемвето. Оказа се, че местният младеж, който изкупи продукцията на Мокрия, има и връзки в местния КАТ, както и познат нотариус, където за нула време, чрез фалшив договор за покупко-продажба и генерално пълномощно, прехвърлиха бумера на името на Емилиян Валериев Кръстанов.

Постата беше прибрана, колата — прехвърлена и двамата сделкаджии си стиснаха ръцете като истински бизнесмени.

Мокрия имаше неистовото желание да запали бавареца за „Младост“ 2 София незабавно и горе-долу, така и направи. Само че преди да тръгне за Шопландия, се върна с новата си кола до къщата на баба си. Там екс беглецът премери останалото количество марихуана, което беше отгледал по време на ембаргото си в Типченица. Кантарът показа малко над 850 грама.

— Въййй, не е като да не съм попушил и попродал, да ибеш маа му! — на глас си помисли Мокрия.

Въпреки това, количеството си беше доста доволно, имайки предвид, че четири часа по-рано нашият продаде цели три хиляди грама наведнъж!