Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Точно след час и половина, в 01:00 ч. (един час, след като тампонът на Пепеляшка се е превърнал в тиква), дружбенско-младостката гвардия не приличаше на нищо човешко. Всички бяха толкова пияни и дрогирани, че бяха способни да изкоренят заведението и да го обърнат с главата надолу, ако някой им се изпречеше на пътя. За жалост, точно това щеше да се случи минути по-късно.

Наистина, бате Сашко беше този, който плесна по задника Захаринка от Царево. И да, наистина бате Сашко беше този, който наръга Грую Котвата смъртоносно в корема в онова епично меле. Всичко стана за броени минути. Толкова бързо, че трябва да се заснеме с камера и да се пусне на забавен кадър, за да се разбере какво точно се случи в онази мразовита декемврийска нощ. Каквото и да се каже и изпише, обаче, оттам нататък, фактите са си факти: Грую Котвата is dead, бате С. беше арестуван, уличен и приведен като единствен обвиняем по делото за убийството на Грую Анастасов Събев, роден в Поморие, с постоянен адрес в град Бургас…

Следващите месеци той щеше да прекара в следствения арест на бул. „Г. М. Димитров“, докато чака присъда на първа инстанция от Софийски районен съд.

Два дни след като Котвата премина в отвъдното, Мокрия все още не беше осъзнал случилото се. Всъщност той беше дори забравил, че е гледал репортажа по телевизията. Така или иначе, не гледаше новини, вместо това докато седеше пред телевизора, циклеше предимно на „Хавай 5.0“ и тем подобни сериали.

На третия ден след убийството — 11.12.2011 г. Емилиян отиде до Ботевград, с цел да си напазарува цигарки, бирички и някои други нещица. Имаше някаква не кой знае каква, но все пак пара от дребните сделки с ботевградските пишлемета, които си взимаха по малко коз от него.

Влизайки в магазинчето, от което си купуваше цигари и пиене, Мокрия съвсем случайно забеляза едно заглавие на първа страница на вестник „24 Часа“: „Адвокатите на бате Сашко искат освобождаване под домашен арест, заради стари болежки в колената на клиента си“. Не съм сигурен дали Мокрия изобщо прочете заглавието. Това, което го втрещи бяха снимките на Грую Котвата и бате С. Впоследствие прочете и заглавието. Впоследствие видя и изданията и на другите вестници, като установи, че снимките на двамата висят на първа страница на всеки един брой на най-тиражираните ежедневници в страната.

Мокрия си купи по един вестник от всички, пет бири и две кутии цигари „Марлборо“ червено 100’s. Отвън имаше една маса с пейка, където нашето момче седна, отвори си една бира, изпи я почти на екс, отвори втора, запали си цигара и се оригна. След като се зачете, очите му заприличаха на американски палачинки. Не можеше да повярва. За него това беше някаква метафизична сюрреалистика, която не можеше да си обясни по никакъв начин. Как беше възможен подобен сценарий?! След като изпи всичките пет бири за двайсет минути и изчете всички статии по случая, Мокрия изчисли наум, че това, което е станало на девети декември вечерта в Студентски град в София, за него лично, е като осмица от 6/49, така да се каже. Душманите на Емилиянчо детронирани взаимно — единият в гроба, другият в затвора. Невероятно!

Мокрия погледна към небето и изкрещя, така че ако може да го чуят чак в София:

— Благодаря ти, Господиииииииииииииииииииииииии!

Една групичка младежи, намиращи се наблизо се стреснаха от крясъците на клетия бежанец с осмица от тотото и естествено последва резонният въпрос от тяхна страна:

— К’во си се развикал бе, ненормалник, да не си ударил шестица от тотото? Ше си крещиш у вас така!

— Чшш, пишлеме, туй ти ли си бе, лек? Извинявайте, ако съм ви стреснал, много съм щастлив, падна ми огромен камък от сърцето! — отговори Мокрия, разпознавайки сред компанията един от младежите, на които шиткаше домашна жожобица.

— Какво става? Да не ти е отпаднало някое дело? — любопитно започна да разпитва ботевградският тийнейджър.

— Нещо такова, даже по-добро, ама няма значение. Я да те питам нещо, така и така се виждаме.

— Кажи, батьо.

— Имам три кила трева, които трябва да ги продам веднага, наведнъж. На вас мога да ви ги дам по хиляда лева килото. Това прави по левче на грам. Ако го давате по десет лева грама, може да изкарате тридесет бона от тия кила. Какво ше кажеш? Такава оферта няма да намериш никъде в днешно време, особено тука по тия ширини.

Действително, офертата си заслужаваше. За тия пари, ако купувачите можеха да продадат всичкото това количество на дребно, печалбата щеше да се равнява на инвестицията по десет. Мокрия беше готов на всичко, за да се завърне в своето царство — „Младост“ 2, София. Чувстваше се прероден, вече осъзнал реалността и невероятното стечение на обстоятелствата, което работеше само и единствено в негова полза. Продавайки три кила от реколтата, означаваше, че ще има няколко хиляди лева и около едно кило остатък от ганджата, която отгледа. Невероятен капитал. Естествено, ако се беше заел сам да размята всичките кила на дребно, щеше да изкара огромна сума пари, особено при дефицита на марихуана по това време в столицата и постоянната и висока цена на улицата. Но за Мокрия най-важно беше, че се беше отървал наведнъж от два кръвожадни звяра, които даваха мило и драго да го намерят и да го убият.