Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Естествено, групичката младежи, които също седнаха на пейките пред входа на Мокрия, забелязаха присъствието му и леко се смутиха. Но, както и да е, всички си продължиха с приказките и кой, с каквото се занимаваше. Мокрия запуши цигарата, която си беше запалил, засмука втората половина от бирата, която си беше купил, и наостри наркомански уши. В един момент, едно от момчетата от групичката младежи загледа Емилиян малко по-съсредоточено, след което го попита:

— Извинявай, ти тук ли живееш?

— К’о те интересува? — мега надменно отговори с въпрос Мокрия.

— Нещо си ми много познат отнякъде.

— Нье знам, лйек, ни тъ позна’ам. Ти откъдье си?

— От Пазарджик — отговори момчето и по всичко изглеждаше, че започва да се сеща все по-добре, откъде познава софийския бургазлия.

— Ами откъдье ши мъ познаваш тогава бйе, лйек? — отново попита Емилиян, започвайки леко да се перчи, тъй като му беше присъщо да се дуе като папуняк, когато си е пред собствения вход на блока.

— Ти си тоя, дето ме вози на стоп от Бургас до Пазарджик през лятото с едно ауди, не ме ли помниш?

За кой ли път в живота на Мокрия обстоятелствата се стичаха по толкова невероятен сценарий, че дори във филм биха изглеждали абсурдни! Стопаджийчето от магистралата на изхода на Бургас, тийнейджърчето, което всъщност има заслугата Мокрия да има едно кило супер як коз и лазурно синя „петица“, стоеше пред входа на блока на Емилиян Кръстанов в „Младост“ 2 София, на сто и кусур километра, откъдето нашето момче го беше изритал от крадената кола, с която бягаше от Бургас. Невероятно! Наистина, невероятно!

— Въъъъй лйееек, туй ти ли си, уей? Хахахаха, ни съ сьетих, личицье? Ко пра’иш в София, уей? Бах туй съвпадьений! И то посрьед зима?

— Тука дойдох да празнувам осми декември и останах за една седмица, ей това са мои хора, не знам дали ги познаваш, от високите блокове са.

— Че кой празнува осми декември в София бе, манияк? — вече без да говори на меко забоботи Мокрия. Беше му присъщо да сменя диалекта и лафовете, съобразно съответната географска ширина. Но най-големият ташак е, че изобщо беше забравил, че му гепи семената от каше в раницата му.

— Браточка, след като ме стовари на шосето за Пазарджик, установих, че ми няма едно нещо от раницата. Случайно да си ровичкал по джобчетата? — попита пазарджиклията, като в същото време, другите момчета от групичката започнаха леко да се наежват.

— Нищо не съм ти пипал бе, лице! Ти какво намекваш, че съм няк’ъв крадец ли, бе? Аз те закарах като пич, взех те на стоп и вместо да ми благодариш, ме обвиняваш ли, бе?!

Мокрия се ядоса, обаче и оня не отстъпи:

— Няма кой да ми е взел пликчето със семките! Докато бях в кенефа на бензиностанцията, си ми преджобил раницата, копеле, ти си бил, мамицата ти долна! Е, са ше те смачкам, има Господ, как си ми те достави наготово!

Без въобще да го бави, пазарджиклията скочи на Мокрия с еленски и нашият падна на земята, давайки две крачки назад преди това. Обаче, тъй като си беше жилав, стана и се засили обратно към агресора, връщайки му еленския скок, като в битка между два бизона. От предадената сила вследствие на удара, тарикатчето от Пазарджик даде такъв заден, че изскочи на улицата пред блока и връхлетя върху предния капак на преминаващ, слава богу, с бавна скорост, раздрънкан син Форд Фокус комби.

На секундата настана страшна суматоха. Другите момчета от компанията налетяха да бият Мокрия, а колата, която блъсна клетника, спря и водачът и излезе, държейки се за главата.

— К’во става тука, бееее!!! К’ви сте вия, бе, тоя що изскача така, бе?

Всички се стъписаха, тия дето биеха Мокрия застинаха, момичетата, които се стекоха на помощ, на блъснатия също.

— Мокър, това ти ли си, бе, копеле? — опулено запита шофьора, след като фокусира човека, когото трима бяха хванали, кой за където може, канейки се да го линчуват.

— Фараон, направи нещо, тия са трима! — през зъби и едва-едва промъца клетия Емилиянчо.

Точно така, уважаеми читатели! От синия раздрънкан Форд Фокус комби изскочи не кой да е, ами самия Станимир Лукарски, по прякор Фараона! Отново Господ! Отново съдбата! Ех, тая съдба! Безмилостна за някои, орлица-закрилница за други.

— Мокър, ше ти еба путката лелина, само изчакай една секунда, боклук мръсен, е с’а гле’й к’во ста’а!!!

Абсолютно всеки един от всички от присъстващите на въпросната сцена застина като статуя: Мокрия съвсем се обърка. Ония, дето го държаха за реверите си помислиха, че и тоя с фокуса има интерес да смаже тяхната жертва от бой, съдейки по псувните, които се сипеха по неин адрес от страна на водача на автомобила, който блъсна тяхното приятелче. А пък в това време тяхното приятелче се превиваше от болка на тротоара пред блока на Мокрия, заобграден от паникьосаните и абсолютно не знаещи как да реагират в ситуацията момичета.