Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Фараона отвори багажника на колата и оттам извади един кози крак. След което така го развъртя и замлати тия, дето държаха Мокрия, че момичетата се разбягаха като пилета, а пазарджишкия стопаджия се разрева като малко дете, очевидно нямайки физическата възможност да се изправи и да последва момичетата или да помогне на момчетата. Неговите хора пък извадиха най-лошия късмет в ситуацията, бивайки буквално помлени от психопатията на Фараона и неговия стоманен кози крак.

Целият блок излезе на балконите и зазяпа сеира, понеже битите от Фараона мъжлета завиха като стари бабички, оплакващи мъртвец на погребение.

— Влизай в скапаната кола! — крещеше Фараона по адрес на Мокрия, докато млатеше ония, дето ужким били от високите блокове. („Младост“ 2, най-горната част.)

Мокрия не се поколеба дори и за секунда и с „левски“ скок нахлу на предната дясна седалка на форда, отваряйки шофьорската врата отвътре и провиквайки се:

— Влизай и дай шибана газ, че целият блок е по балконите и те гледа, цървул!

За две секунди Фараона скочи в колата, тръшна вратата и включи на скорост. Хвърли козия крак, оцапан целия в кървища, даде газ до ламарината и в миг колата изчезна към „високите блокове“ — точно там, откъдето уж идваха тия, които си бяха помислили, че може да се ебават с „Най-големия“ — Емилиян Валериев Кръстанов, по-известен като Емо Мокрия!

— Къде си, бе, боклууууук?!!!! — крещеше блудният син, докато Фараона даваше мръсна газ нагоре по улицата.

— Аз ли къде съм, бе, ше ти еба путката лелина, нещастник наркомански! Аз ли къде съм? Ходих чак до Бургас да те търся, колата ми прибраха, мене ме прибраха… в шибания Бургас, заради тебе! Съдят ме, шибаните бургаски, селски мьекащи ченгета, мама ти д’еба, боклук!!! Как можа да ме завлечеш с двеста лева? Сега ще ме съдят за две хиляди! Поне! — в абсолютен делириум зееше Фараона, къде ядосан, къде под влияние на адреналина от боя преди малко.

— Спокойно бе, Фараоне, ти побърка ли се? Ти нормален ли си? Двеста лева? Чуваш ли се за какво говориш? Знаеш ли на мен какво ми се случи през всичкото това време? Търсеха ме за убиване, направиха ми атентат, запалиха ми колата бе, манияк!!! — съвсем спокойно замрънка Емилиян, палейки си цигара.

— Не се пуши в тая кола! — с леко смекчен тон каза Фараона.

— Не се ли радваш да ме видиш бе, копеле?

— Къде се изгуби бе, брато? Изпопритеснихме се за теб! Знаеш аз и Едрия колко държим на тебе! Ти ни заеба! Искам си двестате лева!!! — вече ридаейки се размекна Фараона и очевидно, предстоеше да прости абсолютно всичко на Мокрия, тъй като по всичко личеше, че дълбоко в себе си се радваше от сърце, че старият му приятел по линия е отново в родния им квартал, а и опожаряването на колата му си беше достатъчна компенсация. Освен това младосткият приятел на Емилиян нямаше никакво намерение да му признае, че именно той е бил неговият „атентатор“.

— Фараон, намери ми нещо за смъркане, че съвсем забравих мириса на препарати последната половин година. Ще ти разкажа всичко след това — жално се примоли Мокрия с пресипнал гласец.

— Ще ти намеря, к’во да те правя — отговори Фараона и даде газ.

— Откъде тоя таралясник, Фараонче? — продължи Емилиян.

— Служебен е.

— Бреййй, ти работа ли си почнал, бе? Къде?

— Возя матраци с тая бракма. Трябва да събирам пари, кой знае какви глоби ще ми наложат тия бургаски боклуци. Освен това карам шано, без книжка. Да си ми върнеш парите!

След два завоя Фараона паркира колата пред един блок в квартала. Там, пред един от входовете, го чакаше Ванчо Мездрата. Така Емилиян Валериев Кръстанов се запозна с човека, който реално го заместваше по отношение на употребяването и пласирането на амфетамини в „Младост“ 2, докато траеше софийското ембарго за Мокрия. Запознанството на тези двама индивиди и последвалата нарко-колаборация помежду им, щеше да даде началото на нова амфи-епоха в гореспоменатия жилищен комплекс.

Ванчо и Мокрия много си допаднаха още след първата линия. Просто между тях имаше „химия“. За три часа изсмъркаха едно „топче за тенис на маса“. Изведнъж, от нищото, Мокрия се сети за Шуши:

— Фараон, къде е Шуши?

В този момент настана известен смут. Все пак докато Мокрия се криеше, неговият приятел Станимирчо беше понаебкал неговото „котенце“, отделно за това знаеха и Ванчо, и Едрия, а най-вероятно и целият квартал. Отделна история е, че освен Фараоновата, Шушката я бяха намушкали още никак не малък брой кожени саби, но все пак си беше конфузно. От цялата история на Фараона му беше най-криво за това, че вероятно повече нямаше да му се отдаде възможност да повтори гаджето на Мокрия, но някак си се примири, като все пак дълбоко в себе си таеше смътна надежда.