Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Докато гледаше репортажа, на Мокрия за малко да му се откачи ченето. След около пет минути се съвзе, беше застинал като статуя. На глас каза сам на себе си:

— Въй, маниак! Много съм са напушил, почват да ми са привиждат разни работи!

Загаси телевизора и си легна.

Да, точно така. Убиецът на Грую Котвата се оказа бате С., софийският душманин на Емилиян Валериев Кръстанов. Каква ирония на съдбата! Какво невероятно стечение на обстоятелствата! Съвсем естествено е, че Мокрия не можа да повярва, че това е истина и си помисли, че халюцинира. Дори в най-смелите му мечти през ум не му беше преминавала подобна мисъл.

Два дни преди трагедията с Грую от Поморие бате Сашко се намираше на старта на пореден алкохолно/кокаинов маратон, който за съжаление щеше впоследствие да се окаже пагубен за него самия. От известно време насам младосткият вариант на Котвата висеше по цял ден в кварталния пункт на известна българска казино верига, играейки по цял ден комар и наливайки се с водка. Доста често употребяваше разнообразни по количество дози кокаин. Съдържателят на пункта беше като негов личен прислужник: наливаше му питиета, дори му режеше салати. В пункта! Най-редовно му поръчваше проститутки, оставяше му ключовете от пункта и по цяла нощ се кръстеше и се молеше да си ги види отново на сутринта. Тотална вакханалия цареше във въпросното помещение денонощно. На всичкото отгоре, от време на време батко ви Сашко печелеше по някоя доста сериозна сума пари, я на хрътки, я на електронен футбол! На няколко пъти шефчето на пункта обмисляше да се хвърли от покрива на блок 215 — един от най-високите в квартала, цели двадесет и три етажа.

На сутринта на шести декември бате Сашко се събуди с махмурлук. След като се освести, звънна един-два телефона и се разбра с други двама-трима местни криминални субекти да се срещнат в популярна в квартала кръчма, за да хапнат по една шкембе чорба, след което да се насочат към казиното, където да прекарат останалата част от деня, играейки сварка, пиейки водка и смъркайки кокаин, под звуците на мощна, предимно популярно-фолклорна по стил музика. Познайте коя беше любимата песен на бат’ С. по това време! Естествено, че хитът „Заведи Ме В Дубай“ на фолк-русалката Шехерезада. Във въпросния ден, по негово нареждане, песента беше пусната десет пъти подред, затова защото бил спечелил залог на коефициент 10.00!

На сутринта на осми декември бате Сашко отчете присъствие от 45 часа в заведението. Състоянието му беше тежко, към безпомощно. Наоколо всичко представляваше тотална кочина. Беше останал сам. Нямаше и следа от аверите му, а шефчето го беше хванала липсата още предишния ден.

Със сетни усилия бате Сашко се прибра до готиния си апартамент, след което се свлече на леглото и заспа като пън. Осем часа по-късно беше събуден от телефонен звън:

— Ало, кой е, бе? — с глас от криптата промълви в слушалката бъдещия убиец на Грую Котвата.

— Жив ли си, бе, играч? — провикна се с такава сила, човекът, който се обаждаше, че на бате С. за малко да му се спука тъпанчето.

Обаждаше се Цецко Дружбенски, безмилостен столичен бандит, наемен бияч, двуметров, стокилограмов исполин, близък приятел на боса от „Младост“. Предишната вечер се беше появил за малко, но Сашето изобщо не помнеше.

— Абе, к’во си се развикал, бе, ненормалник! Берем душа в нас, не ме питай! — вече с разбираема интонация започна да говори бате Сашко.

— Довечера ше те водя в Дубай, батка!

— Какъв Дубай бе, ти побърка ли се?

— В Студентски, Шехерезада на живо, мой човек! Хахахаха, след един час идвам до вас да те взема, приготвяй се!

— А? Какво? — докато се опита да попита каквото и да било, бате Сашко просто чу как Цецко Дружбата само затваря джиесема.

Действително, след един час цяла тумба от петима бабаита се изсипа в дома му, вдигайки такава гюрултия, че цялата кооперация разбра за присъствието им. Батко С. изобщо не беше изтрезнял, но след една дебела линия бело започна да крещи неистово „Карай към Дубааааааааай, мама ти мръсна, проклетааааааа!!!!“.

Цялата група пристигна във фаталното заведение с един черен джип Порше Кайен и едно БМВ седмица, също черно, с черни стъкла, точно в 23:30, вечерта на осми декември. Навън беше кучи студ. Нямаше много сняг, но вятърът беше пронизващ, студен и бръснещ. Всички се изсипаха в заведението като стадо бизони, препускащо из прерията. Впоследствие, на няколко пъти през цялата вечер, погледите им се преплитаха с тези на горилите, дето седяха на отсрещното сепаре, а именно — „Бригада Бургас“ — Грую Събев и ко.