Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

След като плати тлъста комисиона на две дългокраки брокерки и три наема за помещението напред, Мокрия подписа договор за наем и поучи ключове за бъдещото си заведение. Цели три месеца и половина му прави ремонт, за да го пригоди за бъдещата му дейност. „Като отворя, ще избия всички инвестиции за нула време“, повтаряше си постоянно той и, разбира се, не спираше да се дрогира. Амфетамините поне му доставяха необходимата енергия за да задвижи „колелото на Фортуна“.

И ето че след куп перипетии, около пет месеца след преговорите с Петър Димитров от Бургас, Мокрия вече беше готов да поръчва оборудването за бъдещата си пекарна. Оказа се, че трябва да плати почти двойно на цените, които му бяха обявени на преговорите. Трябвало да се плащат две мита, ДДС, рушвети за разрешителни, транспорт, монтаж и т. н., и т. н. Както и да е, Мокричкия си плати като поп до стотинка и два дни по-късно оборудването беше доставено и монтирано. Отварянето на пекарната се забави допълнително покрай неуредици около регистрирането на фирмата на Мокрия, както и заради липсата на читави кандидати за работа в заведението.

И така, още два месеца по-късно Мокрия най-сетне отвори прословутото си заведение. След като се беше набутал с няколко десетки хиляди лева за оборудване и 7–8 наема за помещението, без да работи, Мокрия най-накрая стартира собствения си бизнес. Три клети женици на по петдесет и кусур години бяха наети да работят на конвектоматите и още две млади момичета — назначени за касиерки. Обектът наистина изглеждаше добре — като малка италианска пекарна на улицата с две масички отпред и още три вътре. Заведението предлагаше различни видове тестени закуски, изпечени на място, кафе, чай и здравословни продукти.

Още на първата седмица след като стартира производството, Емилиян установи, че пече много повече изделия, отколкото продава, но това не го притесни особено. В началото раздаваше на служителките си по пет козунака всяка вечер след работа, но след като и на самите служителки им втръсна от тези козунаци, Мокрия спря. Постепенно започнаха да го връхлитат и други проблеми, свързани със счетоводство, доставки на суровини, заплати на служители, които Мокрия постоянно бавеше и още, и още. Междувременно, нашето момче продаде едното беемве, другото като че ли му го взе един измамник, без да му даде и стотинка, но конкретна информация по въпроса тук липсва и си купи друго беемве — този път седмица, бензинова, с газова уредба! Поредната суперумна инвестиция на Кръстанов!

Мокрия официално обяви фалита си едва четири месеца след като отвори първия си търговски обект. След като и трите лелки и двете касиерки напуснаха вкупом, тъй като за последните два месеца не бяха взели нито един лев, а работеха почти без почивка, а Петър Димитров не получи сумата за месечния франчайз абонамент, новоизлюпеният бизнесмен Кръстанов хвърли кърпата. За да бъде крахът му пълен, Димитров така извъртя нещата, че Мокрия остана без оборудването, което беше закупил, а инвестициите му в ремонта на помещението, се оказаха абсолютно напразни. Най-лошото е, че самото заведение продължи да работи, но под управлението на човек, когото самият Петър Димитров изпрати от Бургас.

„Е, поне не платих последните пет хиляди лева за абонамента, пак е нещо…“ успокояваше се Мокрия, но дори той самият вътрешно в себе си признаваше, че това успокоение е меко казано нелепо.

От двата апартамента, които продаде, след цялата дрога, партита, коли, лодки, пътувания и „бизнес инвестиции“, в крайна сметка на Емилиянчо му бяха останали малко по-малко от двайсет хиляди лева. Дори след всичките премеждия и неуспешни бизнес начинания, на Мокрия така и не му дойде акъл в главата. Една вечер, докато смъркаха и пиеха бира на една маса за тенис в квартала, нашето момче сподели с приятелите си новите си планове:

— Ще отворя ново заведение! Но този път ще бъде бар! Да, кур за всички тия козунаци и кроасани, майка им ше еба!

— Мокър, абе ти не разбра ли, че не те бива да въртиш заведения? По-добре си намери някаква работа! — намеси се Едрия, който по начало никога не пестеше критики към приятелите си.

— Едричък, не ми давай акъл, моля ти се! Аз си знам какво мога и какво не мога — контрира Мокрия и напъха една навита на фуния банкнота в носа си.

Очевидно беше, че докато не профука и последния лев от имането си, Мокрия нямаше да се хване на каквато и да е работа. Мозъкът му беше вече толкова „изпилен“ от наркотиците, че изобщо дори не си даваше сметка, че вече няма собствено жилище, и че за последната година е профукал над шестдесет хиляди лева, без да е спечелил нито една стотинка.