Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Едър, вдигни си дебелия гъз и отвори скапаната врата! — крещеше Фараона, докато блъскаше по вратата на тлъстия младостки мързеливец.

— Стига удря по вратата, ше ти еба путката лелина! — сипеше Едрия от другата страна, клатушкайки се към антрето на апартамента си. Отключи вратата и отвори.

— Копеле, дай една щипка жожобичка — вече с по-мек тон замяука Фараона, след което се просна на дивана в хола и си запали цигара от кутията на Едрия.

— Ааа, стига съм ти давал, ше те еба у наркоманския гъз. Изпуши ми десет грама за една седмица! Да го духаш!

— Аре бе, свиня долна, дай една главичка само, де — започна да наглее Станимир.

— Ако ми намериш няк’ви амфетки! — категоричен беше Едрия.

— Добре ше ти намеря, обещавам!

— Откъде? — залюбопитства човекът с ко´за.

— Абе, откъде ше намеря си е моя работа, айде дай малко „Марийка“ и до довечера ще ти доведа „кака Ани“ — прикани Фараона, след което Едрия с половин уста каза „ОК“ и бръкна в един шкаф, а после подхвърли в ръцете на Фараона една бучица от домашно отгледаната си марихуана.

Без дори да каже „чао“, Фараона се изстреля „с триста“ обратно към мястото, където по-рано беше срещнал Шуши и Ванчо Мездрата. Горкото Фараонче, все още таеше някаква надежда, че един ден ще обладае малката квартална развратница. Когато се върна на мястото, двамата го чакаха, хилейки се и мятайки си съмнително палави погледи.

— Ето го коза! — изпъчи се Фараона, сякаш беше хвърлил един сак с десет кила „холандец“ на пейката.

— Уууу, екстра! Шуши, ще свиеш ли докато начертая пет-шест линейки? — измрънка Ванчо и извади един хартиен пакет от смрадливите си чорапи. Очите на наш Станимир естествено светнаха като би ксенонови фарове на чисто ново БМВ шестица.

Така започна наркотичната одисея на Фараона и Ванчо. Тримата с Шуши така се напафкаха и насмъркаха, че до вечерта не спряха да боботят, да се наливат с бири, които Ванчо купуваше и, естествено, да продължават да смъркат амфетаминикус. Разбира се, Фараона забрави за обещанието си към Едрия и не му занесе амфурки. Но, както са казали мъдрите хора: „Ако Мохамед не отиде при планината, планината ще отиде при Фараона“. И така, в един момент, докато нарко-пейка партито на нашите герои беше в разгара си, една „планина“ дойде при тях. Да, точно така. Докато разхождаше кучето си, Едрия се натъкна на Фараона, Ваньо и Шуши:

— Ей, калъф долен, нали ми беше обещал нещо, бе, да ти е…! — избухна Едрия, правейки се на шефче пред непознатия тогава за него Ванчо Мездренски.

— Тъкмо щях да ти звъня, Едър, не се сърди — заоправдава се Фараона, след което се обърна към мездренския: — Ванчо, запознай се с Едрия!

— Ванчо — безизразно подаде ръка момчето от провинцията.

— Борислав — по същия начин отвърна Едрия, след което продължи да залива Фараона със словесна помия:

— Ти си еба ти боклука, като имаш нужда си първи, а като обещаеш, нещо ник’ъв те нема! Помияр!

Фараона набързо успокои нещата, примолвайки се на Ванчо да извади още малко материал, за да може и Едрия да се почувства „освежен“. След пет минути скандалът беше потушен и всички бяха щастливи. Явно амфетаминът обединява хората!

В следващите няколко месеца Фараона, Едрия и Ванчо Мездрата бяха неразделни. С тревата на Едрия и амфетите на Ванчо светът беше розов. От сутрин до вечер тримата яко се друсаха, пиеха и вършееха по квартала и Витоша с една офроуд джипка, която Ванчо Мездрата притежаваше. Шуши подскачаше покрай тях като пеперудка. Изобщо, Ванчо Мездренския се оказа достоен заместник на Мокрия в „метабригадата“, както наричаха Едрия и Фараона в „Младост“.

Времето никога не стои на едно място. Тече си без да спира дори за секунда. И така, както се нижеха дните, неусетно дойде и зимата. В село Типченица, община Ботевград, сняг падна още в края на месец октомври. Студ скова целия Балкан. В къщата на баба си, Мокрия все още намираше убежище и скривалище от свирепите си душмани, а стръковете канабис, които беше посадил в началото на есента бяха избуяли и започваха да се превръщат в половинметрови храсталаци. Да, обаче назряваше един проблем, който не даваше мира на лицето Емилиан Кръстанов — безкомпромисният студ, който до дни се очакваше да превземе цялата страна и прогнозите за снежни бури и виелици. Това можеше да се окаже пагубно за реколтата, за която Мокрия в продължение на два месеца и половина се грижеше с безгранична любов и всеотдайност. Както споменах, растенията се отглеждаха вътре в къщата, а не на двора, но все пак, за да се получи качествена марихуана, от критична важност за „борчетата“ бяха наличието на топлина, светлина, вода и определени торове, някои от които — изкуствени. В зимни условия, за да осигури светлина и топлина на растенията, Мокрия трябваше да се бръкне с няколкостотин лева за лампи и препарати. Лампите за отглеждане на коноп осигуряват както светлина, така и топлина. Имат специални крушки и струват поне сто лева едната. За петдесетте саксии в хола на първия етаж на къщата, на Мокрия му трябваха минимум десет такива лампи. Тор имаше заешка и кокоша, и затова нямаше да му се налага да купува допълнителни препарати, но лампите си бяха от критична нужда. Мокрия нямаше нито една стотинка. Баба му му даваше пари за цигари, храна не купуваше, защото имаше всичко необходимо, отгледано в градината и кочината на двора. От екстазитата, които беше гепил от Грую Котвата, му бяха останали петнайсетина, но понеже бяха спрели да го хващат, Мокрия прекрати употребата им, особено след като откри, че на баба му доктори са предписали по „четвъртинка Ривотрил“ на ден и намери цяло бурканче в едно шкафче. С по хап на ден Мокрия си докарваше необходимия ежедневен делириум, тъй като все пак си беше наркоман и то много тежък.