Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Внезапно настъпи един странно скучен период. Есента връхлетя и „Младост“ 2. Листата на дърветата пожълтяха, потъмняха и окапаха за има-няма две седмици. Единственият живец бяха децата, които тъкмо започваха учебната година. Бате С. постепенно изтриваше спомена за Емо Мокрия и парите/материала, които му дължеше, а и ембаргото да стъпва в Бургас го спъваше по пътя му към вземане на дължимото и възмездието, което имаше нужда да наложи на софийско-бургаския наркоман, дръзнал да му открадне половин кило амфети. От друга страна, в морския град, Грую Котвата „бълха го беше ухапала“ с кражбата на колата му и плика с бонбоните, тъй като, освен че спечели тридесет и пет бимберици и си купи „да си ебе“ и колата, през остатъка от лятото така му вървеше бизнесът, че натрупа адски много пара, за супер малко време. Е, ако все пак Господ го срещнеше с Мокрия, щеше да го смаже от бой и да го насилва с тъп предмет, докато започне да хърка, но като цяло, „му кинеше дедовия“, както се изразяват по Видинско. Освен това си хвана за гадже обещаваща млада и засукана фолк певица-бургазлийка с безмерно количество силикон по цялото тяло и носеща култовия псевдоним Шехерезада. Иначе се казваше Захаринка. Май Котвичката си беше най-добре от всички. Веско Пехливанов — Малката Пехливанка си остана във Варна. Изпития влезе за лечение на наркотичната си зависимост в клиника някъде в Стара планина. Мокрия си гледаше канабиса в Ботевградската си вила. Едрия по цял ден гледаше телевизия, ядеше, пърдеше и пушеше трева.

Само Фараона постоянно го мъчеха „кахъри, черни ядове“. Първо: не можа да наебе Шуши, понеже не му стана. Второ: нямаше амфетамини и пари. Трето: очакваше го присъда от Бургаски районен съд. Четвърто: Мокрия го беше изпържил с двеста кинта, които Фараонченцето така и не можа да прежали. Освен всичко, колата му беше спряна от движение, със свалени регистрационни номера, събираща прах в районното в Бургас и т. н., и т. н. Обаче най-му беше криво за Шуши.

Самата Шуши си беше долен курволяк, наркоманка и клептоманка. Страшен боклук, отделно си беше бая грозновата. Фараона, обаче, се влюби яко в нея. И не му даваше мира фикс идеята да я обладае. Звънеше ѝ всеки ден, но тя го режеше. И той давеше мъката в алкохол.

Един ден я видя на улицата с мистериозния Ванчо от Мездра. Човекът, който и даваше безплатно амфурки, очевидно срещу натура.

— Оооо, Шуши, къде ходиш, бе? — закачливо я заговори Фараона.

— Емии, тук с Ванчо се разхождаме — отговори младостката парантия. — Запознайте се, това е Фараона.

Исторически момент! The Pharaon meets Vancho. Тази среща щеше да даде началото на една нова нарко епоха.

Въпросният Ванчо беше обикновен преселник от северозападния български град Мездра. Дошъл в София да си търси късмета, Ванчо беше попаднал още от самото начало на най-долните отрепки в „Младост“. Живееше на квартира в един апартамент в квартала и друсаше яко амфетамини. Направо си смъркаше като количество и честота наравно с Мокрия, Фараона и Едрия. Ванчо имаше невероятната дарба буквално да надушва къде е най-евтиният и същевременно най-качественият материал.

И така, по времето, когато още се ориентираше в обстановката, Ванчо се беше запознал с всички дилъри в околността, както и с Шуши. За сношение между тях двамата преки доказателства няма, но не са и необходими. Гарантирано, от време на време си спеше с нея, както и се друсаха заедно доста често.

— Приятно ми е — учтиво каза Ванчо, подавайки ръка на Фараона.

— И на мене ми е приятно — отговори Станимирчо, но някак си със злоба в пресипналия си глас. — Накъде сте се запътили?

— Търсим си нещо за пафкане — простичко отговори Шуши.

Амфетамините в „Младост“ 2 бяха нещо като даденост по това време. Абсолютно всеки „вземаше“ и „даваше“. Не така стояха нещата с марихуаната. Тя беше „кът“. По-трудно се намираше. Допреди една година съществуваше изключително силна „фирма“ за трева, базирана в Югоизточните райони на София, която беше разбита със страшна сила къде случайно, къде не толкова, точно в деня на парламентарните избори, когато за пръв път за министър-председател на България беше избрано лицето Бойко Методиев Борисов.

Както стана дума по-рано, Едрия си отглеждаше храсталаци на балкона и хич не страдаше от липса на „нещо за пафкане“. А Фараона удобно се възползваше от „имането едро“ и често отскачаше до тлъстичкия си приятел за шепа ганджалък.

Така стана и сега.