Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Все пак не можеше да се отрече, че Мокрия беше изключително комбинативен и определено имаше талант да намира решение за повечето проблеми, които не спираха да го сполитат още от ранна детска възраст. Емилиан имаше братовчед на име Цецко, който, може би, няма да ми повярвате, но беше наркоман. Цецко живееше в София, но от време на време отскачаше до Типченица да види баба си. И така, един ден брат’чеда Цецко се появи без предупреждение и баба му и Мокрия се зарадваха да го видят. Естествено, първото нещо, което Цецко видя беше конопената гора в самия хол на къщата и се шокира. Все пак и идея си нямаше, че братовчед му Емилиан е там, още по-малко, че отглежда марихуана в къщата на баба им.

След като се видяха и обядваха, а на баба им изобщо не и пукаше какво се отглежда в хола, двамата братовчеди седнаха на двора и запалиха по цигара.

— Брат’чед, какво ще правиш с всичката тая трева, като я обереш? Да нямаш канал за „на едро“? — попита Цецко.

— Не знам, брат’чед. Аз първо да я отгледам пък ще видим. Нямам канал, попаднаха ми едни семки, аз ги боцнах тук, преди два месеца и те взеха, че пораснаха. Лошото е, че им трябва още поне един месец, а с тоя студ, дето ни обгръща тука и с тоя сняг, твърде вероятно е да измрат до последния корен. Имам откъде да поръчам лампи, ма нямам кинта да ги купя и много съм се притеснил — обясни Мокрия, след което, естествено, попита: — Ти нямаш ли някой лев да инвестираш за лампичка, пък после в стока ще ти ги върна, брат’чед, знаеш, няма да изпържа!

— Нямам никакви пари, брат’чед! Не мога да ти помогна — набързо го отряза братовчеда Цецко.

Тогава Мокрия се сети за нещо друго.

— А можем ли да намерим пазар за едни екстазита? Имам петнайсетина бонбона, за двеста и петдесет-триста лева ще ги дам всичките. Поне две-три лампи да взема.

— Абе, познавам едни наркомани от Ботевград, мога да ги питам.

— Много ще съм ти благодарен, брат’чед! — обнадежден се усмихна Мокрия.

На следващия ден Мокрия се събуди с някакъв дискомфорт, налегнал общото му състояние. Мъчеха го киселини. Стана и попита баба си дали има някакво лекарство, което би му помогнало. Жената го посъветва да изпие една лъжица сода бикарбонат с малко вода. Тогава Мокрия се сети за нещо гениално! Отвори буркана със содата и разцелува баба си. Без изобщо да губи време, извади плика с екстазитата, и започна да ги изсипва в едно хаванче за чукане на чесън, след което започна да мачка екстазитата с чукчето на хаванчето, правейки ги на прах. След като счука всички хапчета и ги изсипа на един вестник, Мокрия изсипа отгоре и бурканчето със содата и разбърка добре двете субстанции до получаването на хомогенна смес. Така Мокрия получи около 50 грама прах, съдържащ 65 % сода бикарбонат и 35 % смляно на прах екстази. Естествено, нашето момче си направи една линия и я изсмърка. След което възкликна:

— Въъъъъй, туй работи, бе!!! Хахаха, ей сега ше го разшиткам на ботевградските авери на брат’чеда и ще осигуря някоя и друга лампичка на храсталаците!

Веднага след това Мокрия побърза да събуди братовчед си и да го накара да се свърже с хората му от Ботевград.

Речено-сторено. Цецко звънна на приятелчетата си и им каза, че има 50 грама „метамфетамин“ на прах. Пълни глупости! Купчината бял прах съдържаше всичко друго, но не и метамфетамин. Обаче, понеже приятелите на брат’чеда Цецко не се открояваха с много акъл (за сметка на това пък имаха доста пари), и се случи така, че по това време по цял ден гледаха „Braking Bad“, така се вързаха на офертата на роднината на Мокрия, че поискаха да купят цялото количество още на вечерта на същия ден.

И така, няколко часа по-късно, Мокрия и братовчед му се спуснаха до Околовръстното на Ботевград, за да се срещнат с купувачите в едно местно заведение. Момчетата бяха точни и срещата започна навреме. Единият от купувачите поиска да пробва стоката и Мокрия му начерта една доста дебела линия, с надеждата онзи да се надруса яко и да се „изкефи на стоката“. Точно така и стана. Онези бяха обикновени амфетаминови наркомани и такова вносно екстази през живота си не бяха и помирисвали. Дегустаторът се надруса до такава степен, че очите му започнаха да се въртят и не можеше да си прибере езика. Другите момчета от ботевградската бригада онемяха. Естествено, Мокрия им предложи да почерпи и тях и те не можаха да устоят. След половин час всичките подскачаха като макаци по заведението, в което се осъществяваше сделката. Хубавото беше, че стопанин на кафенето беше братът на един от бандата купувачи. И така, след не много дълги преговори Мокрия успя да продаде цялото пликче на цена от двадесет лева за грам и тръгна от срещата с баснословната сума от хиляда лева.