Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Абе, глупак, ти вътре ли свърши, бе? — закряка кокалестата младостка парантия.

— Амиии, не знам, не знам, май да… — заоправдава се клетия Фараон.

— Много си тъп. Сега ще ми купуваш хапче!

— Ааа, няма проблем, ще ти купя. Какво хапче ти трябва? — леко се поуспокои екс-девственикът.

— Оххх, Фараон, абе много си глупав, бее! Като слезнем в квартала отиваме до денонощната аптека! И как така толкова бързо свърши, бе? Хахахахаха, ти си луд! — заключи Шуши и подкани Едрия да им подаде приготвените синтетични наркотици, за да си напълнят ноздрите и да си сипят по бира.

Така Фараона ще запомни своето „сефте“. Вярно, актът продължи много кратко, но важното е, че членът му вече беше влизал във вагина. И след като се насмърка като абсолютен изрод и изпи една двулитрова бира почти на екс, животинските му крясъци огласиха цялата гора и сигурно се чуха дори в Бистрица: „Аз съм Фараонаааааааааааа…“. От следващия ден самочувствието на Станимирчо порасна до небето и само ебаваше Едрия, че още не е спал с жена. Леко парадоксално, саркастично и донякъде жалко поведение от страна на Фараона, но такова беше положението. От друга страна, Шуши не искаше и да чува за нови полови приключения с участието на току-що загубилия девствеността си калпазанин, колкото и той да ѝ се обаждаше и да я оферираше пак да я обладава.

Без да имаше и най-бегла представа какво се случва в родния му квартал, както и какви ги върши бившата му приятелка там, Мокрия вече нетърпеливо подстригваше връхчетата на растенията, които отглеждаше в хола на бабината си къща, и ги сушеше, увити във вестници и провесени над печката на дърва в кухнята, след което си свиваше цигарки и дегустираше почти готовата за жътва реколта. И въпреки че до така мечтаната беритба оставаше около една седмица, тревичката си хващаше доста доволно, а и като се добавеше и „Ривотрил“-а, който нашият продължаваше да пие, като заменяше хапчетата в бурканчето на баба му с обикновен аналгин(!!!!), ежедневното надрусване на Емилиян беше гарантирано. Така си минаваха дните му на село. До деня, в който вече не можеше да издържа и изкорени всички растения от саксиите и ги обеси в мазето с върховете надолу.

Беше осми ноември. Рожденият ден на Мокрия. Нашето момче се събуди рано, задушаван от нужда да се дрогира, изпи половин хапче „Ривотрил“, запали един останал от предишната вечер „патрон“ и дрогиран си помисли: „Въъъй, днес имам рожден ден! Мисля сам да си направя най-хубавия подарък на света!“, след което влезе в хола и започна да жъне.

Мазето в къщата на бабата на Мокрия беше хладно, сухо и проветриво. Размерите на подземното стайче бяха около три на четири метра или около дванайсет „квадрата“. Мокрия заби няколко кукички с дюбели в стената и опъна няколко въжета по цялото продължение на мазето, наподобявайки простори за пране. Изтръгвайки узрелите конопени стръкове, той ги „простираше“ по въжетата с корените нагоре, с цел колкото може по-голямо количество активно вещество да се стече в самите съцветия, които всъщност се пушат. След като ожъна всички корени и ги просна в мазето, Мокрия изпи и другата половинка от хапчето, което беше заел по-рано същия ден и заспа.

Цялата реколта изсъхна напълно за около десетина дни. Количеството суха маса беше огромно. Мокрия старателно премахна клоните, изряза с ножица „главите“ и върховете на растенията и ги изсипа в няколко платнени чувала, които изрови от бараката на двора. Миризмата беше изключително силна и натрапчива. Нашето момче отгледа много добра марихуана. И видът ѝ и ароматът, а и качеството бяха доста задоволителни. Е, стоката не даваше вид на перфектния „холандец“, обаче си беше наистина доста добра. В същата барака, от която извади чувалите, Мокрия намери и един касапски кантар, с кука и тежести. След като премери цялото сухо количество, остана като гръмнат. След което го премери отново. Грешка нямаше. Калкулацията на премерените чували показваше общо четири килограма и седемстотин двадесет и пет грама „зелена тревиста суха маса“, която, след подлагане на полеви наркотест, би реагирала на марихуана. И така, започна Голямото пушене! Мокрия свиваше по десет джойнта на ден, произведе около сто грама хашиш, извлече около трийсет грама масло, погуби около сто грама трева за манагуа и разни кексчета и сладки. Пушеше от лула, от наргиле, свиваше цигари, „лалета“, „самолетчета“, какво ли не… Обаче в един момент започна да му става скучно и самотно. Поначало Мокричкия не обичаше да пуши трева сам. Постепенно започна да му домъчнява за „Младост 2“, за Бургас, за приятелите и не на последно място — за Шуши. Е, съдбата и в този случай щеше да се намеси. И то по-скоро, отколкото всеки би очаквал. За пореден път ще отбележа, че Емилиян Мокрия беше роден под щастлива звезда.