Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

На следващия ден Мокрия поръча онлайн десет металхалогенни (импулсни) цифрови лампи за отглеждане на марихуана, ползвайки лаптопа на братовчед си, тъй като в къщата на баба му компютър нямаше. Осветителните тела бяха шестстотинватови, струващи сто лева всяка. Даже от сайта, от който Мокрия ги поръча, му направиха отстъпка, заради количеството, което закупи и така доставката му излезе безплатна. Не можем да не отбележим, че тук Мокрия се справи перфектно!

Два дни по-късно лампите бяха доставени. Нашето момче ги инсталира почти веднага, поля саксиите и след като включи закупените уреди в електрическата мрежа, холът в бабината къща светна като дискотека, но по-правилно е да се каже, че заприлича на магазин за коледни елхи — готови, украсени, с лампички! Мокрия запали цигара и си помисли: „Ето това е! Вече нищо не може да ме спре да си отгледам няколко килца висококачествена «пъстървичонка»“!

Действително, стаята с петдесетте саксии растящ и зреещ канабис, заприлича на професионална оранжерия. Липсваха единствено системи за автоматично капково напояване и туби с изкуствени торове и рибешки вътрешности, използвани в индустрията за набавяне на по-голямо количество фосфор и т. н., но, както споменахме, Мокрия си беше в къщата, поливаше си стръковете ръчно, а торове имаше в изобилие, при това естествени. Ето че и най-важният фактор — светлината, вече беше обезпечен на 100 %.

И така, докато в махала Креща, на село Типченица — община Ботевград, Мокрия пийваше по един „Ривотрил“ на ден и само гледаше как „бебетата“ му растат, по горната част на „Младост“ 2 в София Едрия, Фараона и Ванчо Мездрата унищожаваха, жертвайки собствените си ноздри, колкото амфетамин можеше да се намери. По цял ден и по цяла нощ тримцата от квартала, заедно с Шуши, не правеха нищо друго, освен да се друсат и да се наливат с бири. Нарко-идилия!

Една сутрин Ванчо се появи с някаква девойка в квартала, която не беше Шуши. Мистерия е откъде я беше довел и изобщо коя беше тайнствената девойка си остана загадка. Мездрата само я представи на Фараона и Едрия като „Карина“. Шуши, естествено, изобщо не прояви и най-малкия признак на ревност, когато се запозна с нея. Фараона, обаче, видя една светлинка в тунела. Сега, когато Ванчо очевидно си беше хванал някакво гадже, може би имаше, макар и минимален шанс отново да се опита да обладае бившата изгора на Мокрия.

Вечерта на същия ден Ванчо предложи на цялата тайфа да се качат с джипката му на Железница. В гората около китното планинско селце на Витоша имаше топли минерални извори, които в квартала наричаха „природно джакузи“. Дори и в най-кучия студ, човек можеше да си отиде там, да се топне в горещата вода, която извираше наблизо и да си кара кефа с биричка в ръка. Мястото си беше природен феномен и се намираше на не повече от петнайсет километра от квартала.

Всички откликнаха на офертата на Ванчо и се накачулиха на джипа му. Мездренския беше каширал в гащите си едно тлъсто пликче, пълно с амфети. Едрия напълни един джоб ганджалък от домашния, Фараона и Шуши натовариха в багажника десетина двулитрови бири и подпалиха към Железница на свечеряване.

След половин час джипът спря на една полянка и петимата от запаса закрачиха към „джакузито“ с ентусиазъм. Ванчо вече точеше лиги по новото си гадже и само си представяше как ще я потопи в горещата минерална вода, награбвайки я жадно. Фараона се молеше на всички богове Шуши сама да му предложи да опитат отново да правят секс. Едрия си мечтаеше за един тлъст джойнт, огромна линия амфетамин и цяла двулитрова бира само за него. Всеки с мераците си!

Още с влизането в джакузито Ванчо и Карина се отдадоха на ласки, а Едрия започна да свива и да чертае. Само Фараона се шугавеше, сякаш имаше трън в гъза. И докато тъпчеше нервно на едно място, Шуши се провикна:

— Фараон, хайде сваляй гащите и влизай във водата, че ми е скучно.

Мераклията си помисли: „Благодаря ти, Господи! Ти чу молитвите ми. От утре ставам вярващ християнин!“, след което захвърли всички дрехи и със засилка се пльосна в бълбукащото вирче.

Шуши, от своя страна, седна в скута на Фараона и го прегърна. Фараона облещи очи като казанлъшки понички. След това ги затвори и прехапа устни. След малко усети как малкият му спаружен член започва да се втвърдява. На два метра от него, телата на Ванчо и тайнствената му приятелка, се гънеха в синхрон и еротични стенания огласяваха нощната гора на Железница. В един момент Фараона усети нещо, което никога досега не беше чувствал. Да! Малкото му „трабантче“ се вмъкна в гостоприемния „гараж“ на развратната Шуши. Това не беше сън! Беше реалност. Сърцето на Фараона заби лудо. Пот изби по челото му, косата му настръхна. Той правеше секс! Цялото блаженство, обаче, продължи точно двайсет секунди. Фараона гръмна като черешово топче, а Шуши му заби такъв шамар, че другите си помислиха, че някой бор се е прекършил или е ударил гръм.