Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Много грозни се оказаха, шефе, не бих ти ги предложил току-така.

Бургаската мутра побърза да си тръгне от срещата с шефа си в Свети Влас и седна в заведението на един негов авер в Слънчев бряг. Там той така се насмърка и се напи, че който и да попаднеше в полезрението му, щеше да го отнесе без причина. Котвата остана в заведението до вечерта и след като кръчмата все пак затвори, той трябваше да си тръгне. Обаче изобщо не му се прибираше. Бръкна в джоба си и преброи парите, които му бяха останали, след отчета на шефа му. Сумата наброяваше 560 лева. Грую реши да влезе в казиното, което се намираше срещу кръчмата, в която прекара деня. Мутрата бързо намери своето място на живата рулетка и депозира 500 лева. Поръча си едно уиски, запали цигара и започна да залага по секторите. Оказа се, че денят му започна много зле, но пък завършекът му май излезе доста щастлив. След прекарани 4 часа и половина в игралната зала, бургаското страшилище Грую Котвата генерира невероятната сума от 35 000 лева, всичките от воазините на рулетката. Цялото казино се беше насъбрало около него и никой не можеше да повярва какво се случва. Накрая щастливият вече казино шампион взе може би най-мъдрото решение в живота си до този момент:

— Вади! — лаконично, пиян до козирката нареди Грую на крупието.

— Каква сума бихте желали да изтеглите, господине? — сащисан, но учтиво попита служителят на казиното.

— Всичко!

След като крупието и управителят на казиното се спогледаха, мигайки на парцали, не им оставаше нищо друго, освен да изпълнят желанието на клиента си и така Котвичката си тръгна за Бургас с една торба пари.

Без изобщо да си ляга, Грую се обади на Митьо Стартера и му заръча до края на текущия ден да му докара супер лъскаво возило, до двадесет хиляди лева. Речено-сторено. На вечерта автоджамбазинът от „Меден Рудник“ се появи пред дома на Котвата с черно Ауди S8, производство 2007 год., с мощност от 450 конски сили, бежов кожен салон и абсолютно всички екстри за модела. Естествено, возилото беше с неясен произход и история, без номера на рама и двигател, с немска регистрация, и именно заради тази подробност цената беше такава.

Грую изглеждаше повече от щастлив. Направо забрави и за Мокрия, и за Мерцедеса, и за гепените хапове. След като предаде на Митьо Стартера двадесет бона кеш, Котвата набра номера на шефа си и зададе въпроса:

— Шефе, кога да очаквам следващото пале бонбонки „тик-так“?

Есента връхлетя страната рязко и безапелационно още в началото на месец септември. Студ, дъждове и бурни ветрове се стелеха над почти цялата територия на република България. Беше началото на деветия месец от годината и нарколятото на Мокрия изведнъж си отиде. Да, обаче започваше наркоесента. Нашето момче все още притежаваше около петдесет таблетки вносно екстази и около стотина семена от канабис, които изглеждаха доста качествени. Да речем, че от тези сто семки, петдесет се окажат феминизирани, т. е. пораснат „женски“ растения (петдесет корена), и ако едно растение даде минимум сто грама суха маса, от пликчето със семки Емилиянчо имаше реалната възможност да отгледа пет кила висококачествена домашна марихуана. По тогавашните цени за грам (около двадесет лева), това прави сто хиляди български лева, сто шибани бона!!! Това вече си е бая пара. Да, обаче и до ден-днешен марихуаната си е забранена в България и за отглеждане, трафик и притежание наказанието е затвор. Ако вече не сте разбрали, прочитайки написаното дотук, ще ви го обясня с няколко думи: на Мокрия изобщо не му пукаше от закона, не го беше страх от мутрите и нямаше никакво намерение да се отказва, както от консумирането, така и от пласирането на всички видове наркотици, които му попадаха.

И така, „емигрирайки“ на село при баба, хранейки се с качествена и здравословна домашна храна и дишайки чист планински въздух, Мокрия стартира едно ново ежедневие, в съвсем различна от досегашната околна среда. Освен хубавата храна, готвена ежедневно от баба му, той лапваше и по две-три „хапченца“ от тия на Котвата абсолютно всеки ден. Естествено, без изобщо да се бави, нашият зася всички семена, които беше гепил от чантата на пазарджишкия стопаджия. Семената наброяваха точно деветдесет и пет. Мокрия ги боцна в деветдесет и пет кофички от кисело мляко, старателно ги подреди в няколко дървени касетки и ги постави до прозореца в една от стаите в къщата, тъй като слънцето вече не беше толкова силно и нямаше възможност растенията да бъдат отгледани в двора. Една седмица по-късно всички засети семки покълнаха. След още две седмици Мокрия пресади растенията в туби от минерална вода, кашпи, саксии и вази. Повече от половината растения се оказаха женски. Наистина семената излязоха доста качествени.